Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Празникът е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.
През 313 г. Константин, приел християнската вяра в края на живота си, издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това се смята за най-важното събитие в историята на християнската църква и заради него император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци. Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли” в Цариград, който 16 века носи името му – Константинопол.
Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал”. Това е денят на нестинарските игри, запазени в някои райони на Странджа. На мегданите предварително се приготвят големи клади. Вечерта те се запалват, а всички се събират около огъня и слушат ритъма на ритуален тъпан и хороводни мелодии, предназначени за обреда. Жаравата се разстила в кръг, около който се извиват хората, начело с иконите на Св. Св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, изпаднали в транс. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с курбан.
Имен ден отбелязват: Константин, Константина, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка, Елеонора.
24shumen.com
