Днес Православната църква почита паметта на Свети Три Светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Това са трима от най-достойните епископи на църквата, допринесли за нейното благоустрояване и за утвърждаването на вероучението й. Мистичната им вяра, ангелското им благочестие, редките им дарования, обширните им знания, апостолското им служение и изповедническите им подвизи събуждали във вярващите всеобщо преклонение и почит. По човешка слабост и суетна придирчивост, след време, се зародил спор за различие и превъзходство между дарбите и заслугите на тримата светители и започнали да се оформят отделни лагери на на техните последователи. Този спор продължил няколко века, но особено силен и опасен е бил в Цариград през 11 век, когато в същност се оформили застрашително отделни крила в Църквата и се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за „василиани“, „григориани“ и „йоанити“.
Наложила се благодатната намеса на самите трима светители, които целия си живот посветили на църковното единомислие и общохристиянския мир. Те се явили във видение на Св. Йоан Евхаитски (ок. 1095 г.), който станал митрополит на Евхаита през времето на византийския император Алекси I Комнин (1048–1118 г.). И от вечността великите светители проявили любвеобилна грижа за Църквата, която била застрашена от смущения поради неразумната любов към тяхната памет. Те поръчали на евхаитския светител Йоан да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им чествуване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.
За такъв ден през 1076 година бил обявен 30 януари. За новоустановения празник Йоан Евхаитски съставил тържествена служба. В последно време той е също така и празник на православните богословски факултети и духовни академии.
24shumen.com