7, 9, 10. Един ноември променил света, както и страната ни. Октомврийска революция, Берлинска стена, дворцов преврат. Вятър на новото, само в рамките на век. Сътресения и катаклизми, подлизурковци и дисиденти. Омраза и подчинение, слуги и затворени свободни. Имаме от всичко.
На 9-и рухна стената, разделяща Европа, на следващия ден Живков гледа като обран евреин как пада една лична 35-годишна власт. За да преформатира строя, в който начело отново да са същите.
32 години по-късно. Партийни книжки в долапи и чекмеджета. Спомени и измислени биографии…
***
Един грабнал тапета си от студентската стая, нашарил нещо на него и хукнал към площада. Било време за промяна, митинг, бутаме комунизма! Та набързо, надве-натри, да се попълни квотата с дисиденти…
Това го разказваше един президент, дето в миналия си живот бил ирландска пастирка. Пък в този ястреб, US пернато между впрочем.
Много е модерно, 3 десетилетия след промените, биографиите да бъдат в тон с носталгията по „кой не скача е червен“. Модерно е съвременният политик да се пъчи с поне 5-6 дядовци, убити от комунистите. Пък как е възможно да е имал толкова е без значение. Важно е да демонстрира дистанциране от „онези мръсници“ и обилно отделяне на сълзопоток.
Нагледахме им се.
30 години от началото, всеки е бил по площадите. Дисидентите след промените надминаха партизаните по брой след 9-и септември. Пък кой организирал първия митинг в столицата, пък кой в Родопите, пък трети в Делиормана. Пък как докарали демокрацията, пък как мирно минало всичко. Пък кой бил архитектът на демокрацията, ама с агентурно досие…
Малко не ви ли писна от всичко това?
Днес падна Берлинската стена, утре ще ви го напомнят подлизурковците на всяка власт.
Нито един смел демократ, с 3 десетилетия битка зад гърба си, обаче няма да спомене за Горбачов. Щото ако не беше шантавата перестройка на Михаил Сергеевич, тапетните дисиденти ни демокрация щяха да докарат, ни речи да държат, ни сега да пренареждат по свой вкус миналото. Напротив, доктрината на мечтите щеше да се закове до комсомолски секретар и да си я кютат мълчешката с партийната книжка в джоба. Щото ако бяха толкова смели, нямаше да чакат Съветският съюз да отпусне хватката в соц лагера, че тогава да извадят тапетите. Ако бе обратното, да го бяха сторили още в края на 60-те, като чехите. Ама тогава Съюзът пращаше танкове. За срам, и български.
Та така, дисиденти с 30-годишен стаж. Идва поредната годишнина от храбростта на площада, споменете поне веднъж Михаил Горбачов и Перестройката му.
Заслужава си, в името на истината.
Съчинените посттоталитарни биографии ги оставяме на вашата си съвест.
24shumen.com
