Сн. Община Шумен
В навечерието на Деня на българската община 12 октомври ще припомним, че преди 142 години на този ден в Княжество България е приет Закон за общините и градското управление. Той е утвърден с Указ № 697 на княз Александър I Батенберг и е публикуван в брой 117 на Държавен вестник. Законът за първи път регламентира устройството и дейността на местните органи на държавната власт – общинските съвети, кметовете и техните помощници.
Половин век по-рано обаче в Шумен е създадена първата българска община, което показва значението на града в рамките на турската империя и през епохата на Възраждането. В края на 18 век занаятите, търговията и земеделието постепенно преминават в ръцете на местното българско население и първата стъпка към самоуправление е даденото от султан Мустафа III право на еснафите да образуват свои самостоятелни организации.
По-късно, през 1831 г., пак в Шумен със султански декрет вече е създадена и първата българска община. Тя се състои от 12-членна комисия от занаятчии и е известна като Съвет на „оникилиите”. Този съвет издава първата законова наредба в България и дейността му може да се оприличи на местно българско правителство, а издадените от него наредби имат силата на закон за българите в Шумен и Шуменско.
Начело на Съвета застава х. Сава х. Илиев като „баш чорбаджия”, влиятелен човек и изключително интересна личност, а общината се заема с просветното дело за укрепване на българското самосъзнание и стремежа към църковна независимост. За хаджи Сава се отнася написаното в първия доклад за Балканите (1833 г.) на френския дипломат барон дьо Боа Льоконт – нито един държавен мъж в Турция няма духа на княз Богориди, качествата на В. Чалъков от Пловдив, далновидността на ръководителите на българските общини в Одрин и Шумен. След смъртта на х. Сава обаче постепенно ролята на общината запада, членовете на съвета все по-трудно се събират, за да разглеждат и обсъждат важни въпроси.
Сн. Община Шумен
През май 1850 г. представителите на 12-те еснафа провеждат ново събрание и избират да ги ръководи Жеко Хаджи Василев. В специален документ се определят задълженията на градоначалника: да се явява в определените дни в меджлиса; да събира данъците, да се грижи за спазването на „гражданските редове”; да проявява особена грижа за „сирмашките пари”; да вписва редовно всички дарения и сметки. При поискване от страна на своите избиратели, той трябва незабавно да прави пълен финансов отчет. Има право също от името на „обществото” да подписва и да поставя печата си под изложенията, „които за граждански някои потреби” се изпращат от Съвета. Градоначалникът няма право да взема сам решение по който и да е важен въпрос.
Една от главните грижи на общината по това време е просветното дело. През 60-те и 70-те години на 19 век в Шумен има 4 взаимни и 2 класни училища. Всяко от тях се помещава в своя отделна сграда с общо 14 учители и около 1 500 ученици. Българското население в града по това време е около 8 500 души, което означава, че всеки пети човек се е обучавал. Свидетелство за това колко успешно тогава шуменската община е решавала просветните си задачи.
Дейността на училищата в града се ръководи и контролира от общината чрез училищно настоятелство. Настоятелствата са били избирани и са имали за задача „да наглядват шуменските училища да бъдат в добър порядък и да ги снабдяват с всичко що е нужно и потребно за доброто издържане и напредуване”.
24shumen.com
