Днес отбелязваме Попова Коледа. Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи.
Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. „мръсни дни“, които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са „некръстените“ дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.
През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем.
Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито „водни имена“ на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.
Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, е нощта на Мълчаната вода. Изнася се съд с чиста вода, която цяла нощ “мълчи” под звездите. И всеки, който иска “сбъдване” в полунощ, до тази вода изрича най-голямото си и силно желание. Водата и Бога го чуват и го „сбъдват”!
Наричат го ДА БЪДЕ!
Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.
Трапезата на Попова Коледа е постна – боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.
Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстана.
24shumen.com
