Да завържем здраво обувките си и да последваме Ирина по бегаческите пътеки на Шуменското плато и Витоша.
Ирина Павлова е еколог по образование, завършила е Минно-геоложкия университет в София. Била е журналист. В момента работи в дирекцията на Шуменското плато.
Организатор е на шуменското 5kmrun всяка събота сутрин. Започва да тича, за да намали килограмите, но после превръща бягането в своя страст. Прави маршрути, събира около себе си ентусиасти, с които заедно обикалят из страната и участват в подобни състезания.
„Колкото повече го правиш, толкова повече удоволствие ти носи“
Всъщност, 5kmrun хем е състезание, хем не е. Същинските бягания се провеждат в Пловдив, Варна, София и Бургас. Други 11 града в страната, сред които и Шумен, са техни сателити.
Ирина приема всяка надпревара в тях като доказателство пред себе си, че може. Не се бори за високи спортни постижения нито за победи над конкретен противник. Това, което й носи положителни емоции, е удовлетворението, че дава всичко от себе си.
Ако за повечето от нас 5 км тичане е уморително, за редовно спортуващите е просто детска игра. Ако 50 км ни се виждат невъзможни, то представяте ли си какво е да пробягаш 100 км. Оказва се, че е постижимо и от непрофесионални спортисти.
„Всеки малък успех те кара да продължиш да предизвикваш тялото и духа си с все повече и повече километри, с по-дълги преходи“
И така, 10 от редовните участници в 5kmrun в Шумен решават да започнат усилена подготовка, за да се включат в култовата обиколка „Витоша100“ – най-старото състезание за бегачи у нас.
„Каляваш волята и издръжливостта си“
В продължение на три месеца тича по 20 км всеки ден. Преминава през различни местности, комбинира различни видове тренировки. Прави и едно дълго бягане от 60 км на Азорските острови, което се оказва доста рисковано. Мястото е непознато. Теренът е доста труден и разкалян от поройния дъжд, който се излива предишната вечер, но се справя. Класира се трета в нейната възрастова категория. Включва това продължително бягане в програмата си с ясното разбиране, че подобно натоварване не се прави непосредствено преди състезанието, а някъде по средата на подготовката.
„Трябва да усетиш напрежението с ума и сетивата си, да го преживееш, за да можеш по-лесно да го преодолееш“
Обиколката на Витоша100 стартира през нощта, в 24.00 часа. Започва от Бояна и завършва в Бояна. През първите 4 часа бягането е на тъмно. Решава да бъде по-предпазлива в началото, за да не се контузи още на първите километри. Познава част от терена. Проучила го е и знае какво я очаква, как да разпредели силите си, а и опитът от Шуменското плато й помага много – условията си приличат. Успява да надмогне страха си от нощното тръгване. Очите привикват с тъмнината, тичането влиза в познатия ритъм и в този момент е важно да не позволиш това да приспи съзнанието ти. Когато хоризонтът започва да просветлява, разбира, че групата вече е оредяла. Сега вече е по-лесно през пътеките в гората, по билото, по черните пътища и асфалтовите настилки. Изкачва се, спуска се, пресича мостове, минава през населени места и успява. Завършва без травми, без болки, без стягане на мускулите.
„Просто финиширах. За 16 часа и 8 минути“
Времето я нарежда на 24-то място от всичките общо 65 жени в нейната възрастова категория. От шуменските бегачи има други, които са дори по-напред. Дана Христова е 23-та. Радост Колева е 11-та. И трите са в групата на участниците над 45 години. Рекордът на Витоша е 7.39 мин., но това е резултат на професионални спортисти, които се готвят цяла година.
Участва в обиколката на Витоша за първи път заедно с над 1500 бегачи от България и чужбина. Голяма част от тях обаче не успяват да завършат състезанието.
„Изтощението е огромно и да се издържи психически е голямо изпитание“
Има зад гърба си вече над 200 участия в Българи и чужбина. Няма намерение да спира, защото за нея границите между пол, възраст, килограми са имагинерни. Винаги може да се започне с нещо ново.
Защо не с 5 км по Шуменското плато.
Роза Енчева
24shumen.com
