Купува за няколко лева сувенир.
Спасява душата си.
Себеопрощение за неосъщественото през останалите 364 дни в годината.
Праща SMS-и за Българската Коледа и духът е смирен.
Отдаване.
Защото е времето за индулгенции.
През другото…
Скандали на пътя, в магазина, на работа. Псувни, ругатни, прения…
***
А, е време за смирение.
Душата пречисти ли се от базарите, тържищата на съвест?
Купихте ли достатъчно, раздадохте ли?
Сърцето остана ли цяло?
***
Пак иде време на промишлената благотворителност.
На съшиването на сърцата.
На изкуственото смирение в социалните мрежи, които да изкупят греховете.
Олтарът на суетата.
На смачканата човечност, която трябва да се въздигне след няколко левчета и неминуемата снимка в интернет.
После идва забравата.
За страданието, за болката, за нуждаещите се.
Съвестта е чиста.
***
„Лявата ръка не трябва да знае какво прави дясната“.
Трудно е за разбиране.
Пламъкът на свещта догаря.
Животът ще приключи всеки миг.
И няма връщане.
Но суетата властва. По това време на годината. Ако не си се похвалил, не се е случило.
Не, случва се.
Но суетата превзема съзнанието.
След индулгенциите идват снимките на красивите трапези.
Недоимъкът е забравен.
Трябва да се похвалим.
***
Не се хвалете. Правете добро, но да остане тишината на смирението.
Надеждата се ражда в сламата, не на скъпите софри…
Жельо Михов
24shumen.com
