Уникални картички от Берлин след края на Първата световна война, картички с изгледи от градове в Западните български покрайнини от началото на миналия век, стенографски бележки и писма обогатяват Семейния фонд Николови, създаден през 2012 година в шуменския Държавен архив. Документите са предоставени от Иваничка Няголова, сестра на дългогодишната преподавателка в ШУ проф. Валентина Аврамова и са част от архива на тяхната майка Мария Николова (Сливкова), също педагог по образование.
От натрупания досега фонд става ясно, че изучаването на стенография и воденето на стенографски дневници е било потомствено занимание в семейството. В него се съхранява и кореспонденция, свързана със стенографското движение в България, което се заражда веднага след Освобождението. Още със сформирането на първото българско правителство през 1879 година у нас е поканен словенецът Антон Безеншек, „който да състави бързопис на български език (по подобие на другите европейски държави), за да се записват пренията в Народното събрание“.
Придружени със стенографски описания са и картичките от Берлин, които имат историческа стойност. Те са изпращани до Петър Сливков (бащата на Мария Николова) и разказват за смутното време преди повече от 100 години, когато в самия край на Първата световна война в Германия започват брожения, тлее революция, избухват бунтове, идва краят на монархията и започва възходът на нацистите.
Колекцията от ценни картички, върху които са запечатани късчета история, се допълва и с изгледи от градове в Западните български покрайнини. На тях е документирано времето преди Ньойския договор, когато тези територии са все още български. След края на Първата световна война обаче и подписването на пагубното за България споразумение те минават под властта на Кралството на сърби, хървати и словенци.
Друга част от дарението за Семейния фонд Николови представя поредици от различни списания. Сред печатните издания е модното списание „Брастай“, което през 30-те и 40-те години на миналия век се е разпространявало само за купуващите плетивата на предприемачите братя Стайнови. Как да стане майката добра възпитателка, как да се грижи по-добре за своето дете, колко е важно тя да получи елементарни здравни познания и др. – за това пък пише месечното илюстровано издание за литература, възпитание и домашна култура „Родители и деца“. Сред списанията са и броеве на „Модерна домакиня“ от 1932 г., „Домакиня и майка“ от 30-те години, „Икономия и домакинство“ (1928-1937), „Обединени домакински списания“ и едни от първите списания „Жената днес“.
Във фонда на архива постъпват и ценните протоколни книги на Инициативния комитет, който организира дарителската кампания за набиране на средства за изграждане на църквата „Свети Райко Шуменски“ в квартал „Тракия“. Те са предадени от Веска Ламбова, единственият жив свидетел на десетилетните усилия на местните хора за построяването на храма. През 2022-ра за първи път от 160 години в Шумен е построен нов православен молитвен дом. С дарението Веска Ламбова предоставя и документация, свързана с дейността на нейния съпруг – краеведът Трифон Панайотов.
Ден преди празника на българския архивист – 10 октомври Държавният архив получи ново, изключително интересно дарение – дневниците на шуменския художник Гиньо Писков. Предстои документите да бъдат описани и представени пред шуменската общественост.
Роза Енчева
