Винаги има някаква приемственост в политиката. Каквито и „формули“ да се задават след избори.
През 2009-а година Бойко Борисов помете на изборите сбора от Тройната коалиция, спрягайки всички изречения с „Те“. Те това, те онова. След което започна да реди словосъчетания задължително с „Аз“.
Егото е неделима част от съвременното разбиране за правене, можене, дори в контекста на политиката.
„Мен са ме галили трима папи по главата…“.
Това идеше да рече, че сам Бог сякаш е орисал тогавашния министър-председател в мисията му…
Рано или късно всичко свършва.
Кирил Петков продължи традицията. Нямаше много „аз“, но пък на финала бе само „те“.
„Българският министър-председател обвини трима политици и руския посланик за своята оставка. „За мен беше чест да ръководя правителство, свалено от Борисов, Пеевски, Трифонов и Митрофанова“, каза Петков.
В списъка на виновниците за поражението на Петков липсват Батман и Жената котка. Очевидно е уморен – говори колкото да се намира на приказка“.
Това е написала говорителят на Руското външно министерство Мария Захарова.
Необходим ли е коментар?
Усещането, че отдавна сме придобили статут на посмешище се засилва година подир година. Затова трябва да се внимава какво и как се казва, къде козируваш и къде те галят. Защото за историята винаги остават знаменателните реплики. От рода на „Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме“. Остават като поука на идните поколения. Ако могат да ги дешифрират, разбира се…
24shumen.com
