Контейнери, а пробитият портрет на Апостола, оставен до тях. Компания му правят чували с книги.
И на никого сърцето се не жегва, да вдигне лика на Левски от земята, почисти, прибере.
Няма. Крачките са забързани, ежедневието, проблемите, битието на жалките хора.
Иначе, когато наближи 18 февруари, и започват заклинанията лицемерни – „Колко си ни нужен днес, Апостоле!“.
Защо? Той е вече на боклука. Периодично някой негов портрет се озовава там. И следва виртуалното ужасяване в социалните мрежи.
Това е народът, на който все нещо му е нужно, но дори това, което има, не може да опази…
***
Най-тъжната гледка. Знания на боклука. Книги, изхвърлени край контейнер. Джек Лондон, Толстой, учебници по френски…
„Всяка прочетена книга е инвестиция в собствения просперитет“, обичах да казвам на учениците, когато преподавах. Сърцето ми се сви от тази картина“, коментира нашенец.
Новото нормално?!
***
Един истински пич. На над 7 десетилетия. Свещено число. Просвещение на съзнанието, досег с божественото. Достойни години, особено когато животът е минал по път, който е с нахвърляни по него, невидими, палмови клонки на уважението.
Един такъв човек, който е спасил от удавяне десетки хора. Спасил е и от изхвърляне хиляди книги. Събира ги и ги дарява на читалища, за да не ги закрият. Продава ги в центъра на един малък областен родопски град. За жълти стотинки. Пред импровизираната му сергия се спират главно възрастни хора. Като него. Младите са рядкост. Не им трябва, не им са нужни книги. Те си знаят всичко. Да има интернет, другото не е тъй важно. А всяка една прочетена книга е инвестиция в бъдещето. На този, който я е прелистил и другото важно-осъзнал.
Знание наготово, за жълти стотинки. Опитът на много, много хора, който би възпроизвел нови открития. Ъпгрейд на съзнанието, нивото на интелекта.
Но скромният човек стои сам на сергийката си и търси. Търси желаещи за знанието, което струва евтино. Рядко се намират.
С А и Б е започнало всичко. В началото бе словото, едва след това смартфонът. Без А и Б, без писменост, ни телефони, ни интернет, ни Бионсета, ни Андреи. Всички щяха да ходят в овчи кожи и да шарят с въглени по стените на пещерите.
На този човек, който спасява книги от изхвърляне, награда няма да дадат. Ще закичат някоя даскалица за успеваемостта й по европроектите с какви ли не названия.
На него обаче не му е нужна. Той вече е спечелил. В друг един свят. Всичко вече е записано. Бъдете сигурни.
Коментар на 24rodopi.com
