Съботното априлско утро зарадва шуменци със слънце и свежест. Обичайният ритъм на града отведе мнозина до кафенетата и магазините. Стотици пък спазиха ритуала да обходят битака, наричан шеговито „мъжкия мол“. Пазарът за вещи втора ръка вече се е разраснал и никак не е чудно, че на него хората гледат като на институция. Всичко, което не може да се открие по магазините го има на битпазара.
Минало и настояще си дават среща по сергиите или направо по наредените върху покривки на земята въдици, домашна посуда, чадъри, инструменти, телефона с шайба и шевната машина на баба ви, ножове, касетофони от детството ми, по-модерни тонколони, музикални инструменти, велосипеди, тенджери, месингови сувенири, картини, даже маслини, зехтин и ядки от Турция, круши гиганти и дори яйца. Безброй нужни и ненужни вещи предлагат, предимно мургави търговци, всяка събота на мотостадиона срещу Шуменския университет. Битпазарът ври и кипи. Мъже, жени, деца, млади и стари оглеждат, пазарят се, спорят. Недоволни няма. Два подноса за пет лева, три чинии за седем, „танто за кукуригу“ и нищо няма цена. Само яйцата. Големите вървят по 40 стотинки, а малките по 35.
Петко от Габрово чак дошъл ножове да продава. „Ела, евтино ги давам. Един голям и един малък – двата за 25 лева. Добра е стоманата. Режат като бръснач“, хвали стоката си Петко.
Взема лист хартия и демонстрира колко добре е наточен ножът. „Купи си. Няма да сбъркаш, а и аз за кафе да изкарам някой лев“, усмихва се Петко.
Чичото с големите круши и той е пак на битака. Добра му е стоката и цената си струва. Завистливите мрънкат, че скъпо давал плодовете, но купувачи не липсват. А той с ножче реже тънки резени от сочната и сладка круша и предлага на всеки. Вземам си една, няма как.
Привличат ме китарите и плочите. Напомнят ми детството. Отдавна се каня да си купя китара. Този път намирам една на сносна цена и я вземам. Доволна съм и мургавият бизнесмен и той е доволен и се провиква: Китарата продадена! Продадена е китарата!
На битака е и познатият на цял град Ангел. Продава семки. На ръст е кинта и половина, но какъв глас вади само, из целия пазар кънти: Сееемкиии моляяя, сееемкии… Чувам го и си мисля дали няма да е като в детството, когато бяха във фунийки от тетрадки или списания. Гледам в ръцете му, а те пакетчета … от известна марка за ядки.
Спирам на друго място. Върху покривка, постлана направо на земята подредени сувенири и месингови съдове. Търговецът ме информира, че дъщеря му ги изпращала от Белгия. Живеела от години там и го снабдявала със сувенирите, а той тук ги продавал, за да преживява, че само пенсията не стигала.
Да пробва късмета си на битпазара е излязла и местна художничка. Предлага картините си. Цените са повече от добри между 15 и 70 лева, а между платната има и някои, които си заслужават.
Да си призная покрай битака в Шумен се запалих по звънчетата и вече имам прилична колекция. Днес обаче нямаше по моя вкус.
Ще се пробвам пак някой път. Битакът започва „работа“ рано сутрин. Кулминацията е някъде между 10.00 и 12.00 часа. После нещата се успокояват и търговците започват да прибират стоката си. Така до следващата събота.
Надежда Романова
24shumen.com
