То са били едни пазарлъци, едни чудесии, че чак сергиджиите в Димитровград ще се хванат за главите.
Два дни преди Гюров да обяви състава на служебния кабинет, Ахмед Доган изпълзява епистоларно от скривалището си.
Отправя призив към жалките остатъци на „аграрния“ алианс.
„Скъпи последователи на Свободата!
Пожелавам Ви да събудите волята си за борбеност за по-добър и справедлив свят, в който искаме да живеем!“.
Останалото е обичайното – борба, свобода, млади, дърти, мъдри и прочие. Както и „сигурен живот“.
Два дни по-късно – негови хора в кабинета.
Доган иска да придобие отново плътност чрез Румен Радев. Неговата свобода звучи като отчаян вопъл „Искам пак в сарай“. Тавата с баницата обаче свърши. Доган е едно тежко минало за порциите на властта. АПС е политически труп, вкаран в реанимация с мимолетното си присъствие в служебния кабинет.
Късно е, либе, както вика епистоларният мъдрец. Дори за това жалко фелацио.
А, за Радев – халал да му е чувалът с миналото. Както си ги е надиплил, така ще си ги носи на гръб.
Нико НИКОВ
