Богата година се оказва 2021. И нямам предвид, че нарастването на Брутния вътрешен продукт ще бъде над 5 на сто, нещо невиждано отдавна. Богата е на вируси и избори. Може и обратното – на избори и вируси.
Но от години колкото повече избори има, толкова по-малък избор имаме. И сме все по-недоволни от избраните. А те, през последните години, месеци и особено дни, ни дават ежеминутно поводи да се питаме къде сгрешихме.
Но не са виновни само политиците.
Това, което се случва у нас потвърждава валидността на поне две поговори – Не е луд този, който яде зелника, а този който му го дава и Всеки народ си заслужава политиците.
Тоест ние сме (си) виновни за всичко, които ни се случва през последните години. Кой повече, кой по-малко – но вината е в нас. Няма как да бъдат избрани качествени политици след като тези, които ги избират не са наясно, като изключим ракията, салатата и Фейса, нито какво искат, нито как да бъде постигнато.
Тук обаче изпадаме в порочен кръг. Масово хората (станали избиратели преди да станат граждани) са формирани такива каквито са, не защото са „пръскани от самолети или чипирани с ваксини“, а защото политиците са ги управлявали така, че:
Всеки има мнение за всичко. И колкото повече не разбира от нещо – политика, футбол, ваксини, а тези дни и преброяване, толкова по-гласовито го обяснява, разбирай критикува. Всеки мисли, че само той е прав. Всеки смята, че законите и правилата са за другите, но не и за него. Всеки отрича всеки и всичко.
А това поставя много големи проблеми (не само) пред нашата държава. Защото излизането от всяка криза, а сега те са се наредили на опашка в подготовка за перфектна буря, става с общи, обединени усилия. Ясно е къде е каруцата, дърпана от орела, рака и щуката. А нашата политическа менажерия е много по-многобройна.
Има ли светъл (защото тъмният не е на хоризонта, а наднича през прозореца ни) изход от ситуацията?
Не знам, не съм политик, нито философ, а още по-малко ясновидец.
Но при всички случаи е добре да четем повече. Да се вслушаме в думите на мъдрите хора (колкото и малко да са те) около нас. Да ползваме по-малко интернет, защото от средство за свръхинформираност, той се превърна в средство за свръхманипулации. Вместо да вървим уверено напред с цялата информация в ръка, ние държим вече цялата (дори световна) лъжа. И вместо да действаме като съвкупност от знаещи индивидуалности, споделящи общи ценности, се държим като стадо зомбирани овце, вперили поглед в екрана.
Всяка монета има две страни. За да постигнем нещо като народ е необходимо на разединението да противопоставим обединение. На демагогията и популизма – честност и почтеност. Да приемаме горчивите истини и тежките решения, а не да избираме захаросани обещания, които обикновено се сбъдват само за тези, които са ги дали. Но това може да стане когато невежеството бъде заменено с образованост, простотията – с култура. А за тях трябва всеки да се погрижи сам.
Не е лесно. Но демокрацията не е лесно нещо. Трябва да се мисли и избира. Най-лесно се живее при диктатура. Когато някой друг мисли вместо теб. Сега това го „правят” социалните мрежи.
А хванатите в мрежите правят тези, които ги държат богати.
НеВолен свидетел
