Чиновникът Чичиков върти по спиралата към дъното. Купува документите на починали селяни. За да се види един ден като голям помешчик.
„Мъртви души“. Гогол.
Чичиков не е основна тема в романа. Едно забележително повествование докъде може да стигне едно човешко същество.
Чичиков е просто гид. Който отвежда читателите към ада на човещината. Среща се с хора, които и себе си могат да продадат. Купува от тях мъртви селяни. По документи.
Четвъртият обаче прави впечатление. Четвъртият, който също „продава души“. Това е Собакевич. Огромен и вечно ненаяден. Човек, който може да излапа два овена и прасе на обед. Алчен и лаком. Готов е на всичко, за да засити търбуха си.
В един момент Собакевич обаче има прозрение. Не е боледувал никога, дори гърло не го е боляло. Това не е добре. Значи, някъде там, в отвъдното ще патя, казва си богаташът.
Дори алчният гладник знае, че нещо не е наред и има възмездие.
Следващият персонаж е тоталният демон Плюшкин. Човек, който дори е изгубил пола си. Трупа имане, но всичко, до което се докосне, се разпада. Безмерната алчност, която унищожава. Домът му, замък, е като склад за вещи. Някои толкова стари, че са станали на пепел.
Да ви са познати подобни персонажи из нашенско? Единият все ненаяден, другият все трупа и всичко до което се докосне, се срива?!
Познахте.
Дори без Чичиков.
24shumen.com
