Любимецът на Доган – Илхан Кючюк, дезертира от проекта „Трасиране на път към демокрацията“.
„Джобният“ фаворит на агента не иска да има нищо общо с АПС.
Това той обяви, докато е в Канада.
„Тоя селянин свят щеше да гледа на снимка, ако не бяхме го пращали депутат“, се вихрят мненията на електората, който той никога не е чувствал за свой, а на Доган.
„Като човек, който години наред е бил част от политическия живот, знам, че всяка нова партия може да има своя смисъл и истинска добавена стойност, само ако политиците ѝ се оглеждат в хората, от които искат доверие! Поглеждайки назад, всички трябва да си дадем сметка колко е важно този нов проект честно да оцени миналото — да потърси и признае грешките, да извлече уроците и с тях да продължи напред.
И тук идва мястото да кажа, че не желая името ми да бъде спрягано за ръководни позиции в новия политически проект. Бил съм на достатъчно такива, и това, което научих през годините, е, че не постовете правят политиката, а работата прави разликата! В личния си път, а и в работата си, не винаги съм бил прав, но винаги съм имал гръбнак и съм държал главата си изправена. Вярвам, че в политиката и в живота истинският капитал не е постът, а стойността на думите и делата, зад които стои името ти!“, написа евродепутатът в свой пост.
„Доган го направи човек, използва ни, направи милионите, сега философства“, пък са друга част от коментарите.
И по-бруталните: „Храни куче да те лае!“. „Ахмет, що направи милионер, пращайки го в Брюксел, това нещо?!“
Преди минути пък стана ясно, че и бившият кмет на Кърджали Хасан Азис се отказва да участва в учредяването на АПС – „през последните две години много членове и симпатизанти сме подложени на репресии без никаква защита“, написа той в социалните мрежи.
Хасан Азис бил „репресиран“?! Едва ли повече отколкото кърджалийци по време на 20-годишното му мандахерцане в кметския кабинет. Обичайно, Азис написал „Като дългогодишен кмет на Столицата на толерантността – Кърджали, ще продължа да работя с Вас и за утвърждаване на вековния комшулук!“.
Сакън, недей! Кърджали наистина бе столица на толерантността. Няма такова търпение и толерантност към дупките, презастрояването, кучетата и добитъка, разрухата на един прекрасен иначе град. Кърджалийци бяха репресираните. По такъв начин, че когато Ерол Мюмюн влезе в „Белия кораб“ и видя какво е оставил Азис, се хвана за главата и се чудеше откъде по-напред да захване с оправията.
„Репресираният“ Азис така и не проумя за толкова години какво смяташе Кърджали за него и как всяка дупка и улично куче носеше неговото име. Хасанки по улиците, хасанки по тротоарите и един вечно ухилен Азис, който смяташе себе си за политик от „световно ниво“.
24shumen.com
