Името на Ахмед Доган отново е в актуалните новини. Дори се споменава в едно изречение с думата „правителство“.
Как стана така, че отново от него и хората му зависи формирането на парламентарно мнозинство и възможността да имаме редовен кабинет?
От политика, превърнал се в символ на обръчите от фирми, раздаването на порции, на корупцията във всеки смисъл.
При това само преди половин година Доган нареди на депутатите от ДПС да не гласуват за правителство на ГЕРБ със същия премиер, който сега подкрепи – Росен Желязков. С цената на разцепление в парламентарната група, а впоследствие и в самата партия. Защо сега се отказва от позиция, за която плати толкова тежка цена?
Обясненията как героично се е опитал да спре Делян Пеевски да не злоупотреби с властта (чрез подкрепата за нея) и затова наредил да се бламира първият опит за кабинет начело с Желязков, звучат драматично, но неубедително. Откога злоупотребата с власт е проблем за г-н Доган? И нима, лансирайки Пеевски, не е разчитал чрез него да упражнява власт извън правилата? Или е разбрал, че избраникът му е станал твърде влиятелен и е заплаха за властта му в ДПС? Това е по-вероятно, но не обяснява припряния имейл точно преди гласуването, с който извади от равновесие групата на ДПС. Събудил се е и внезапно се е уплашил от Пеевски? Дотогава е подценявал влиянието му? Не и Доган. Срещу него може да има много упреци, но не в наивност и недалновидност. „Стратегът“ Доган предвижда отдалече и е майстор на политическите виражи. Би могъл да спре Пеевски много по-елегантно и без да рискува целостта на ДПС. На фона на цялостното му поведение през годините е необяснимо защо постъпи толкова хазартно, освен ако върху него е упражнено влияние, на което не е могъл да се противопостави.
От какви среди може да идва подобно влияние? Доган умее да лавира в българското задкулисие. Близостта му с Анкара е в миналото, но пък
руските връзки се късат трудно
Най-възрастният политически затворник от турски произход Рамадан Куруджу разказва, че Ахмед Доган е бил известен като руски агент сред противниците но комунистическия режим още преди да влезе официално в политиката.
Покойният Илхан Андай цитира служител на турските служби, според когото Доган е създаден от КГБ и работи срещу етническите турци в България.
Да напомняме ли, че дългогодишният лидер и почетен председател на ДПС беше удостоен с награда от Руската Федерация през 2016 г. – за приноса му в „духовното сближаване“ на страните ни? В отговор на което той обяви, че Русия се възражда като „геополитически баланс“ и като „Алтернатива за гарантиране на сигурността и мира в планетарен мащаб“. Също че Русия няма „граници” и „винаги е била в друго измерение“.
Разбира се, ДПС през годините заявяваше евроатлантически позиции. Нямаше как да е иначе – българските турци не биха искали да следват Кремъл, ментора на българския комунистически режим, който им натрапи „възродителния процес“.
В решаващи за българската демокрация моменти обаче Доган неведнъж е успявал
да прокара интересите на Кремъл
Първият път е събарянето на правителството на Филип Димитров през 1992 г. След това докара от Мадрид на власт Симеон Сакскобурготски, подкрепата за Георги Първанов срещу Петър Стоянов на президентските избори през 2006 г., както и преизбирането му през 2011 г. Румен Радев също стана президент благодарение на ДПС. Отхвърлянето на предложения кабинет с премиер Росен Желязков през юли миналата година също обслужи интересите на проруските кръгове начело с президента Румен Радев, който определено има апетит да упражнява изпълнителната власт чрез служебни правителства.
Сега Доган е принуден да подкрепи излъчването на редовно правителство, защото при скорошни избори рискува електоратът му да бъде погълнат от ДПС-Ново начало. И вероятно ще крепи това правителство докато повелята на Москва не надделее над политическия му инстинкт за самосъхранение. Всъщност в сегашния коалиционен формат – ГЕРБ-БСП-ИТН, има достатъчно проруско присъствие, за да не се опасяват в Кремъл, че ще имат главоболия с външната ни политика.
А можеше и кабинетът, и парламентарното мнозинство зад него да е с различен облик, ако се беше стигнало до споразумение с „Демократична България“. Иронията е, че именно оттеглянето на ДБ наложи необходимостта за подкрепа от формацията на Доган. А преди това коалицията
ПП-ДБ го легитимира като възможен партньор,
вземайки страна в борбата между него и Пеевски. От една страна чрез настояването за санитарен кордон около ДПС-Ново начало, от друга – чрез видимия синхрон с формацията на Доган по отношение на политическото говорене, и не на последно място – чрез директни заявки на политическите лидери. Първо Христо Иванов призова ПП-ДБ да работи с Доган срещу Пеевски, заличавайки собствените си послания от „десанта“ при „Росенец“. След това призивът му беше подет и от ПП. Единствен Ивайло Мирчев призова Доган да разкрие корупционните схеми и начина на функциониране на партията му, да разкаже, как създаде отрицанието си.
Няма логика Пеевски да бъде категорично заклеймен, а Доган пощаден при положение че съвсем доскоро споделяха общо политическо битие и не са претърпели значими промени. Следва обаче да отбележим, че в геополитически план се очерта видима разлика заради категоричната евроатлантическа реторика на ДПС-Ново начало. Споровете кой е искрен и кой лицемерен в геополитическото си поведение в случая са безпредметни, защото в днешната ситуация е важно най-вече кой е склонен да гласува евроатлантически решения и едва след това с какви подбуди ще го направи. С посочването на Доган за приемлив, а Пеевски за политически парий формацията ПП-ДБ гарантира, че при всеки възможен формат на управление проруските сили ще имат достатъчно влияние, за да блокират важните за евроатлантическата ни принадлежност решения. Това е особено опасно за България при сегашните реалности на международното поле.
Темата за геполитиката системно се неглижира в името на „борбата с корупцията“. Само че тази борба е невъзможна при нарастващо влияние на проруските кръгове.
Грандкорупцията у нас се захранва от (про)руското влияние и (про)руските пари
Накратко, йерархията на приоритетите е сгрешена. Това на практика не се обсъжда.
Публичният дебат е доминиран от наратива за задкулисното влияние на Пеевски върху съдебната система и политическия живот. Само че задкулисните влияния няма да бъдат пресечени със законови поправки срещу конкретен човек (Сарафов или друг), а със системен подход, с промяна в мисленето на гилдиите, с етични стандарти, с повече европейски манталитет.
Но в условията на партизанщина и ценностен разпад кой може да гарантира, че съдебната система или правителството е опазено от задкулисни влияния – било то от Пеевски или от други?
Т.е. отново опираме до това къде стоим цивилизационно.
И в целия този разговор за законност корупционните схеми на Доган сякаш не съществуват, потъват. Заличават се престъпления. Образът му е сведен до
безобиден пенсионер, изпран и сресан
На никого ли му хрумва колко е развращаващо това? След годините, през които самият Доган развращаваше политическата система.
Преди четвърт век експремиерът Иван Костов го нарече „проклятието на България“.
„Казах го защото той бе заместник на Илия Павлов в Мултигруп“, неговото политическо лице, най-важният елемент от политическите и икономически структури, които Държавна сигурност монтира, за да саботират прехода. Оттогава насам това е неговата роля в българския политически живот. Тази роля го направи основен фактор за корумпирането на българската политическа система.“, пише той в книгата си „Свидетелства за прехода 2000-2009“.
Впрочем, дали ПП и ДБ са си представяли, че след като вече са създали на Доган комфорт за политическо оцеляване, той ще ги извади от уравнението и ще продължи играта си без тях? С ГЕРБ, БСП и ИТН.
Не е изненада, защото Ахмед Доган прави това, което винаги е правил – изгодата преди принципите. Така подходи и към ОДС, и към НДСВ, и към БСП. И дори към турския лидер Ердоган, за което Иван Костов пише в същата книга:
„Турският премиер и по-късно президент Реджеп Тайип Ердоган късно прогледна за същността на политическото ръководство на ДПС. Доган удобно се възползва от неговите късогледи амбиции за влияние върху българския политически живот още преди изборите в 2005 г.“
На този фон прозвуча доста безрадостно констатацията на Росен Желязков от деня преди връчването на първия мандат за съставяне на правителство – че от решението на формацията на Доган зависи дали той ще отиде при президента с папка с имена.
Разбира се, България има нужда от редовно правителство и дори с подкрепа от Доган то ще е по-добър вариант от пореден служебен кабинет и нови предсрочни избори.
Въпросът е как ще продължи политическата ни класа оттук нататък. Хубаво ще е Ахмед Доган да не свиква с мисълта, че всички чакат неговото решение. Добър знак е уточнението на Желязков, че АПС дава подкрепа без да е част от коалицията, за да не бъде тя заложник на конфликта с ДПС-Ново начало. Стига реално да остане така. Да има здравословна дистанция от двете противоборстващи формации, макар заявката на ГЕРБ за равна отдалеченост в момента да не изглежда изпълнима.
При всички случаи е добре политиците да заложат на разум и сдържаност, а не на патос. Ако не беше нагнетявана толкова непримиримост, сигурно щяхме да имаме по-добро в геополитически план правителство.
Нека да е ясно, че думите създават реалности. И може да се върнат като бумеранг след време.
Илиана Славова, Faktor.bg
