Или как едно момче с болярска кръв се отказва от Кеймбридж, за да успее в БГ
Какво свързва Кеймбридж, Варна, Велико Търново и Горна Оряховица?! Отговорът със сигурност би затруднил и най-разсъдливите играчи в „Стани богат“, освен ако не познават… Димитър Грозев – един от най-успешните хандбалисти в България!
Във вените му тече болярска кръв, роден е в старопрестолния Велико Търново. Прави първите си стъпки в хандбала в Горна Оряховица. Завършва софтуерно инженерство във Варна. И несъмнено е най-яркото доказателство за това, че ако вярваш силно в мечтите си, те се сбъдват. Дори и най-смелите, и то в България!
Митко обръща гръб на Великобритания, където е приет в 4 висши училища и е на крачка от един от най-престижните университети в света – Кеймбриджкият,за да се реализира в България като програмист! И като спортист на хандбалната арена. Той е част от националния отбор на България и гордо носи фланелката на хандбалния шампион „Шумен 61“.
Димитър Грозев притежава завиден хандбален интелект. Когато е на терена, се раздава с цялото си сърце и безспорно демонстрира изключително висок коефициент на полезно действие във всеки двубой на „Шумен 61“.
Умното оръжие на най-добрия БГ отбор може да се похвали с доста интересна визитка. В плен е на любимия спорт – хандбала, още от дете, когато негов познат го води за първи път в залата да гледа тренировка. Преди това обмисля да се запише на куп други спортове, изкушава се дори от акробатика, но съдбата има други планове за него.
Първият му клуб е „Локомотив“ (Горна Оряховица), където тренира под ръководството на Пламен Панев.
„Бях буйно дете и родителите ми искаха задължително да се запиша на спорт, за да си запълвам времето. Майка ми е учителка. Веднъж един неин ученик ме заведе в залата и гледахме заедно тренировка. Преди това бях ходил да гледам бойни спортове, футбол, баскет, волейбол… Опитах дори да ходя и на акробатика! Но нито един от тези спортове не запали такова пламъче у мен, както хандбала. В детските ми очи ми се виждаше, че е бърз спорт, при който има някакъв контакт – можехме да се сблъскаме един с друг, това доста силно ме привлече“, връща лентата на спомените Грозев. И с умиление си спомня, че още на първата си тренировка е разбрал, че именно хандбалът е неговата емоция…
Не бях докосвал хандбална топка
„Треньорът ме повика и ме попита дали искам да хвана топката, да я хвърля във вратата, да тичам с нея, да дриблирам. Не отказах, беше ми интересно. Отидох, скочих, хвърлих…Треньорът ме попита дали съм играл някъде хандбал, дали си имам представа от спорта, а аз реално нямах никаква – до този момент не бях докосвал хандбална топка. Това запали у мен искрицата“, разказва талантът.
След като клубът му се разпада, в продължение на 2 години е без отбор.
„Ходех на тренировки само заради любовта към спорта. Не участвах в състезания. Трябваше да попадна във възрастовата група на хандбалисти набор 1996 -1997. А аз винаги бях долният набор, на по-големите. Това беше проблем в моя град. И така – малките играеха, а аз бях голям. Но не се отказах… Родителите ми ме подтикваха да започна друг вид спорт, да не си губя времето, да не пилея усилия, време и емоции“, открехва спомените състезателят на „Шумен“. И признава, че дълго водел битка за хандбала с родителите си. А те започнали да харесват този спорт, едва когато Митко заиграл на по-високо ниво и започнал да постига добри резултати.
Когато Грозев е в 12-и клас, „Локо“ отново сформират отбори – и то два. И Грозев започва да тренира в клуба на Йордан Димитров. Тогава най-после влиза в своята възрастова група и отборът му става трети на републиканско първенство.
Не му допада манталитета на Острова
Скоро идва моментът, когато талантът с болярска кръв иска да сложи венец на труда си от прекараните години в гимназията и да продължи образованието си. Убеден е, че ще учи и ще се развива в Англия. Готви се и получава куп престижни сертификати за брилянтен английски – взема най-високите нива. Желае силно да е програмист на Албиона. Но преценява, че първо ще поживее известно време на Острова и тогава ще вземе окончателно решение. Някои със сигурност ще изпаднат в почуда, разбирайки, че нашето момче е прието от раз в четири елитни британски университета, на път е да влезе и в Кеймбриджкия, ала…
„Изкарах 7 месеца в Англия – но не ми хареса манталитета на местните хора. Радвам се, че отидох и натрупах лични впечатления. Много мои приятели заминаха да учат в чужбина, но се върнаха, защото просто там не им хареса. Бях приет в 4 университета в Англия! Трябваше да се явя единствено на матура по математика и да изкарам 5,50, за да ме приемат в Кеймбридж. Но тогава, когато кандидатствах, математиката беше на ниво 10 клас в България – много по-лесна от нашата. За мен не беше проблем да взема изпита, защото се подготвях сериозно за този скок. Но така и не се явих, отказах да уча в Кеймбридж, въпреки натрупаните през годините солидни знания и подготовка. Реших, че ще успея в България, колкото и странно да звучи това в нечии уши“, откровен е хандбалистът.
На практика Митко тотално преобръща теорията за кариера – мечта, на всяка цена зад граница! И в момента е успешен програмист в родината си!
Когато взема твърдо решение да учи на родна земя, се оказва, че отдавна е пропуснал всички срокове да кандидатства в държавни вузове. Намира се на кръстопът – трябва да избира между София, Пловдив, Бургас и Варна. Столицата въобще не го блазни, Пловдив също, не е изкушен и от Бургас. И напълно потвърждава думите на Хемингуей, че всичко, което е далеч от морето, е провинция! Избира чара на Севера, изкушен от безбрежното варненско море.
Грозев безспорно е голям късметлия, защото по това време треньорът му Йордан Димитров се свързва с вратаря – емблема на родния хандбал Иван Иванов –Змея, който съдейства на Митко да заиграе в „Локомотив“ (Варна).
4 титли с „Локомотив“ (Варна)
„Моят треньор помоли Змея да отида на една тренировка на „Локо“ и така впоследствие се присъединих към състава. Треньор бе Никола Карастоянов. Когато направих няколко тренировки, си помислих, че не мога да играя хандбал. Та тогава „Локо“ бе достигнал до Шампионска лига… Гледах на себе си като на аутсайдер. Момчетата ме приеха трудно – бях външен човек, недобре подготвен като тях, без достатъчно опит, а някои от тях бяха дългогодишни национали… Но успях да намеря своето място в „Локомотив“ и да се развия през годините. 2019 г. изиграх първия си мач с националния отбор на България на поста ляво крило“, вълнува се Митко. С екипа на железничарите 4 пъти ликува с шампионската титла на България.
Рекордна серия от победи
„Имахме непрекъсната серия от 83 победи!!! Представяте ли си – 3 години без загуба, на четвъртата допуснахме няколко неуспеха, но отново ликувахме с шампионски трофей. Имах щастието да играя за „Локомотив“ и по времето на Чавдар Чернев като треньор, до края, докато отборът не се разпадна“, добавя Грозев.
Силното оръжие на шампиона „Шумен 61“ вярва, че отборът му отново ще триумфира в първенството.
„Вярвам, че отново ще ликуваме с титла! Напълно възможно е да завършим втория полусезон без загуба – това зависи единствено и само от нас. Първият дял от шампионата беше пример как само ако си позволим едно леко отпускане, другите отбори веднага се възползват от това. В нашите редици не би трябвало да има отпускане. Знам, че сме способни да станем шампиони и тази година. Просто трябва да играем нашата игра и да не позволяваме на съперниците ни да се възползват от нашите грешки“, убеден е Грозев. Що се отнася до оценката, която си поставя за първия етап от първенството, той споделя, че е адски самокритичен към играта си и почти никога не е доволен.
Самокритиката тласка към върха
„Дори да направя най-силния мач на годината, винаги намирам слабости, анализирам ги и се стремя да се надграждам като играч. Когато има себекритичност и се стремиш да бъдеш по-добра версия на себе си, това би те извело до пътя към успеха във всяка сфера“, казва състезателят на „Шумен 61“.
Още му е прясно в съзнанието вълнението от двубоите с националния срещу Латвия. Безспорно и двата мача с прибалтийците, част от квалификационния турнир за европейското, са били предизвикателство за него.
Категоричен е, че на трикольорите са им липсвали повече опит, обиграност и контроли преди.
„Не смятам, че отборът на Латвия показа кой знае каква класа над нас. Причината за загубата в първия мач е именно липсата на обиграност, която визирах. Ние реално играехме срещу професионалисти, но не вярвахме в себе си достатъчно. Във втората среща съперникът се опита да надгради вече извоювания резултат, но ние не му позволихме“, казва националът.
Звярът с красиво сърце – Криштопанс
217-сантиметровият гигант на домакините Криштопанс определено не успял да разгърне потенциала си на 100% срещу нашите. „Успяхме да го опазим, той определено не показа всичко, на което е способен. Повече се пази за клубното си първенство във Франция, защото една контузия би му коствала много“, смята Грозев. И споделя, че иначе респектиращият титан има много добро сърце и е усмихнат, позитивен и благоразположен.
Знае формулата за успеха
Митко е на мнение, че, за да успее един хандбалист, важни са: игрова подготовка, техника и психика.
„Но всеки знае, че в България нещата стоят по малко по-различен начин. Всеки един от нас работи, има забързано ежедневие встрани от хандбала и в същото време иска да е в максимална форма с минимално количество тренировки, тъй като не остава време“.
Точно за това той използва всяка ценна минута.
„Когато не тренирам в залата, съм във фитнеса. Определено го има и факторът психика – на това ниво в мъжкия хандбал се забелязва, че когато си обигран, спокоен и хладнокръвен на терена и не си прегорял психически, играта ти е освободена. Нещата се случват по по-лесен начин, а хандбалът е по-красив. В нито един момент не съм бил привърженик на поставените задачи, които трябва да бъдат завършени.
Смятам, че една победа се постига, когато се направят по-малко грешки, а това става със спокойствие и обиграност на отбора и хладнокръвие, за да стъпиш мъжки и да играеш срещу противника срещу тебе“, убеден е Грозев.
Въпреки натоварения делник, хандбалистът успял да гледа европейското по хандбал, в което Швеция спечели титла за рекорден 5-и път! Той не очаквал шведите да станат шампиони.
Важен е отборният дух
„От това, което видях в играта им, е видно, че съставът им е изграден от перфектни професионалисти и много добри играчи, но основното нещо е отборният дух, който притежават. И го демонстрираха във всеки един мач. Успяваха да се сбият, да спечелят всяка една топка и да се възползват максимално от грешките на противника, тъй като на такова ниво в спорта вече е важно кой ще направи по-малко грешки, а не кой е по-добър!“, разсъждава Грозев.
Вдъхновението
През годините, в които носел екипа на „Локо“ (Варна), той издигал на пиедестал своите съотборници, после заиграл на едно ниво с тях. Няма определен фаворит от изявените хандбалисти на световната сцена, но се наслаждавам на стойностната игра и се опитва да извлече максималното като позициониране, начини на стрелба и движение на терена, за да го прилага по време на мач.
Мачове вместо кино и ресторанти
Мачове, мачове и пак мачове носят супер удоволствие на шампиона. Той вдига своя адреналин по време на тренировка или официален мач.
„Винаги съм намирал тренировката като начин за развлечение, въпреки че има физическо натоварване…Моят работен ден е 8 часа стоене пред монитор – след това нямам търпение да излетя от офиса, за да отида на тренирам в хандбалната зала или във фитнеса. Да разпусна, да се отдам на това, което обичам да правя“, споделя състезателят на „Шумен“.
Безценните съвети от Чавдар Чернев
Димитър Грозев е благодарен на настоящия си треньор Чавдар Чернев за всичко, което е научил от него. А то не е никак малко! „Учил съм много от него. Той акцентира много върху колективния дух в отбора. И знаете ли – излиза на тренировки с нас, своите състезатели, което много малко треньори правят!А когато по време на тренировка, видиш треньорът да си дава повече зор от тебе, това ти действа много мотивиращо. И желаеш да вложиш повече умения по време на мач, да дадеш максимума от себе си, за да си подсигуриш победата“, заключава Димитър Грозев.
24shumen.com
