Да имаш или да бъдеш – това е темата, по която вчера десетокласниците създаваха теза. Философски въпрос. Звучи дълбоко. Но, нека сме честни – по-правилно, по-реалистично и по-близко до 16-годишния ученик днес е да кажем: Да имаш тротинетка и айфон или да бъдеш аутсайдер. Така се усеща дилемата им. Така изглежда светът в очите им. Или си „в играта“, или си никой.
В едно средно училище в България днес „да имаш“ означава повече от това просто да притежаваш вещ. Това е нещо като социален билет към най-забавната и интересна компания. Ако не си част от тези разбирания, то ти си различен. А различният винаги е „аутсайдер“.
Няма място за философия, когато реалността е такава. Децата го разбират. И то далеч по-добре от възрастните, които понякога си мислят, че това да имаш и да бъдеш са само мисловни категории от един учебник по етика. Не са.
В очите на учениците днес „да бъдеш“ означава често да си сам. Да не си част от групата. Да не те добавят в чата на класа. Да не ти лайкват снимките. Да не те викат в мола. Да не си „генгста“ .
Но нека се запитаме какво правим ние, възрастните? Даваме им теми, в които говорим за морал, етика и достойнство, без да сме им показали какво е това. Какво значи да си истински приятел? Къде се крие човечността в свят, където всичко струва пари? Защо никой не им казва, че не е задължително да имаш всичко, за да си успешен и щастлив?
Ако искаме да променим нещо и да ги учим на истинските ценности, то тогава трябва първо ние да слезем от катедрата на абстракциите и да влезем в обувките им. Да признаем, че системата ги кара да искат да имат, а не да бъдат. Че ги учи да сравняват, ане да разбират. Да показват, но не и да чувстват.
И докато това не се промени, те ще продължат да избират „имането“. Защото това да бъдеш себе си все по-често е синоним на самота.
Михаела Илиева, 24shumen.com
