Регионална здравна инспекция-Търговище е съорганизатор на работната среща на тема „Регионалното здравеопазване – състояние, проблеми, перспективи”. Каква според Вас е ролята на такъв тип форуми за решаване на проблемите в здравеопазването?
Различното в тази междурегионална среща е, че организаторите успяха да съберат представители на Министерството на здравеопазването от Търговище, Шумен, Силистра и Варна със съсловните организации и с представители на местната и държавна власт. Участваха заместник областен управител, кметове, председатели на общински съвети, директори на лечебни заведения, представители на регионалните здравни инспекции и на Българския лекарски съюз. Поне аз за такъв форум, в този формат, не съм чувал.
Какви проблеми бяха откроени по време на дискусията?
Проблемите на здравеопазването стават все по-актуални през последните десетина години. Системи като социалната, пенсионната, здравната са трудни за реформи и промяна. Такива се постигат в период не по-къс от 30-35 години. Ако приемем за старт на реформата в здравеопазването 2000-та година, а подготовката й е започнала няколко години по-рано, личното ми мнение е, че сме съвсем близо до нова промяна на парадигмата на системата на здравеопазване. Това е така, защото сега съществуващото като структура и функциониране показва устойчива тенденция към все по-лоши резултати. Това сочат здравно-демографските показатели. Това се вижда и от отчетите на Здравната каса, макар че не всички от тях са публични. Бих си позволил да кажа, че част от тях са добре пазени тайни.
Ние ще бъдем принудени да потърсим, като начало, резерви, тъй като, волно или неволно, в устрема си да прилагаме все по-тесни специалности и все по-високи технологии унищожихме основни медицински специалности – Вътрешни болести, Обща хирургия, Педиатрия. Голяма част от практикуващите колеги станаха лични лекари. И наистина, ако вземем само числото лекарски дипломи и го отнесем към числеността на населението, сигурно се намираме в „златната среда” на Европа. Но на практика ние не използваме лекарите по предназначение. Голяма част от тях са извън системата, заемат други административни длъжности. А най-лошото е, че имаме възможност с по-малко средства, на по-ниска цена да бъде свършена не по-лоша като качество дейност, визирам специалността Вътрешни болести. Те биха могли да се намесят в лечението на ревматологични заболявания, диабет, пулмология. Неща, които години наред назад във времето са ги вършели рутинно.
Както и общата хирургия. Там засега има резерви, не знам дали ще се реши, но за да бъде постигнато би следвало да се преосмислят тъй наречените нива на компетентност. Те бяха груба греша за въвеждане на допълнителни рестрикции на лечебни заведения за бърза помощ. Там се наблегна на количеството лекари, но количеството не прави качество. Ще дам пример от моята специалност. Ако ние имаме шестима лекари с придобита специалност Обща хирургия, но нито един от тях с достатъчен практически опит примерно в жлъчно-чернодробната или хирургията на дебелото черво, и ги съпоставим с екип от трима лекари, в който един е хабилитирано лице с достатъчно опит къде е по-голямата компетентност? Това беше грешка, която се отрази, оскъпихме дейността на лечебните заведения при един и същ резултат. Това се отрази лошо и на пациентите, на които им се налага да търсят все по-далеч и по-далеч помощ. В много малка част от периферията се развиват високотехнологични дейности и най-вероятно не е целесъобразно навсякъде да има, да кажем, роботизирана хирургия. Но има голям брой други неща, които могат да се вършат и от общопрактикуващите лекари, и от лекари със специалност Вътрешна медицина, Обща хирургия или Педиатрия, които един вид бяха забранени за договориране със Здравната каса.
По време на дебатите председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров с тревога отбеляза, че 62% от всички лекари и 89% от общопрактикуващите лекари са на възраст над 50 години. Какви са стъпките за преодоляване на този проблем?
Сред възможните стъпки в това отношение е най-вече ограничаване на миграцията на лекарите. С членството ни в ЕС, даващо право на свободно движение на хора, при желанието на всеки да се реализира и кариерно, и финансово е трудно да бъде поставена някаква бариера. Има идеи за ангажиране, чрез договореност с лечебни заведение срещу определени бонуси като финансиране, стипендии и др.
По принцип системата на здравеопазване е държавно регулирана, независимо от собствеността. Тя е и международно координирана. Бавни процеси са.
Иначе на глава от населението се залага достатъчно прием на съответните специалисти, но, както каза и д-р Маджаров, процесът е бавен. Модерен апарат може да се купи за няколко месеца и да се вземе на кредит, а специалист се създава, ако е медицинска сестра за 4-6 години, ако е лекар – за около 10 години. Това са двете насоки, в които трябва да се мисли. Отиваме към по-труден период, докато се реши този проблем.
Последен въпрос: Има ли диалог по проблемите на здравеопазването между трите страни – държава, лекари и пациенти, за намиране на решения, които да задоволяват всички?
Няма как да отречем, че създадената и действаща в момента нормативна база през последните 20 години е сътворена от някой друг. Тя е сътворена от законодателните органи. Националният рамков договор се подписва от осигурителната институция и от съсловната организация и се утвърждава от Министерството на здравеопазването. Всички те участват в този процес и са създали тези нормативни условия за структура и функциониране. Същите те трябва да направят промени под натиск на обществото, което получава все по-лоша услуга. Рано или късно това ще се случи.
24shumen.com
