Д-р Бисер Митев работи в болницата в Шумен в отделение „Хирургия“ от 1983 г. Завършил е „Медицина“ във Варненския университет. Има придобити две специалности „Обща хирургия“ и „Онкология – диагностика и лечение на заболявания на млечната жлеза“. Работил е в Луанда, Ангола в Университетска болница, а в последствие в Правителствената. Бил е няколко години директор на Регионалния център по здравеопазване в Шумен. След това продължава като хирург в МБАЛ-Шумен. Съпругата му също е лекар – педиатър.
Д-р Бисер Митев е Баща на две дъщери.
Само при произнасянето на името на д-р Митев, няма нужда от думи. „От него съм се учил в професията и продължавам да се уча“ казва началникът на „Хирургично“ отделение в МБАЛ-Шумен д-р Йордан Йорданов.
– Районната колегия на БЛС Ви удостои с почетен знак „Лекар на годината 2025“. Какво означава за Вас тази награда, д-р Митев?
– Преди всичко това е обществено признание. Още повече, че отличието е гласувано от колеги. Приятно съм изненадан. Наградите определено задължават.
– Какъв спомен пазите за първата операция, която извършихте?
– Нямам ясен спомен за първата операция. Започнах в болницата в гр. Тервел, след два месеца специализация в Университетската болница в Добрич. Единственият лекар бях аз. Амбицирах се и за една година направих 600 малки операции. Може би там проходих.
– Кой е Вашият ментор в хирургията?
– В Шумен, определено ментор ми е д-р Христо Христов. Винаги ми е помагал. Даде ми гръб, така да се каже. Това беше много важно за мен. Бяхме в един екип. Понеже беше много зает ми доверяваше всички операции, да ги правя аз. И това много рано ми даде самочувствие. И беше някакъв старт.
– В лекарската практика имали ли сте случаи, които са неразрешими и какъв е подходът Ви към пациента, конкретно към пациент с онкологично заболяване?
– О, да. Имал съм такива случаи, които не подлежат вече на реконструкция, на операция. Откровен съм с пациента, той трябва да знае, че е нелечимо болен. Че има много сериозен проблем. Винаги съм бил на мнение, че трябва да дадеш на човека насока. Ако ти не можеш. Защо да не го ориентираш към друг колега? Никога не съм бил вожд, който да прави всичко сам. Винаги съм се опирал на колеги. И сме работили заедно. Екипната работа при нас е повече от закон.
– Спомняте ли си за момент, когато да сте съжалявал, че сте хирург?
– Може би, когато се е случило нещо лошо с деца. И е трябвало аз да кажа истината. Тогава съм изпитвал неудовлетворение.
– Ваши колеги-онколози твърдят, че в България не се извършва скрининг на млечната жлеза и това е една от причините за ръста на онкологичните заболявания през последните години. Съгласен ли сте с тези мнения?
– Не точно. Скриниг се извършва. Има обявен месец за борба с рака на гърдата. Много обществени организации способстват и участват в подкрепа. Друг е въпросът за здравна култура на българина, което вече е сериозен проблем. Има възможности и условия жените да бъдат преглеждани, но тяхната ниска здравна култура не ги води на лекар.
– Какво е обяснението Ви за тази ниска здравна култура?
– Безпросветно население. И по изборите си личи.
– Друг сериозен проблем, че няма раков регистър, който да позволи по-добро проследяване на онкоболните. Отчетено бе, че България е една от страните в ЕС, в която се регистрира висок ръст на смъртността от рак. Споделяте ли тези наблюдения на експерти?
– В минали години имаше много ясна система, с много добър скрининг. Мрежа от диспансери , обхващаща цялата страна. За съжаление обаче се разруши. Сегашната система, с договори със Здравната каса по определени клинични пътеки направи невъзможно онкологичните центрове да се самоиздържат. Напълно възможно е днес да отидеш в Онкологичен център и да се окаже, че за раково болни няма места, тъй като са заети от пациенти с хернии. И с болни жлъчки.
– Вашият коментар за тази абсурдна ситуация?
– В други страни онкологичната помощ е държавно подпомагана. Не се води сметка приход-разход. Наистина трябва да се поддържа много сериозно раков регистър. Всички експериментални дейности, всички нововъведения трябва да бъдат регулирани в стройна система.
– Ранната диагностика на карцином на млечната жлеза предопределя ли успешното излекуване?
– На сто процента. Всичко, което е на време хванато е излекувано.
– Битуват мнения, че лапароскопските /безкръвни операции/ са бъдещето. А класическите ще намалеят. Какви са предимствата на лапароскопската хирургия?
– Предимствата са свързани с по-бързото възстановяване на пациентите. Наистина, в голям процент в развитите страни до 80% от операциите са лапароскопски. Пример – Швейцария. Перспективата определено е добра. Но онкология и лапароскопски операции малко по-друг поглед може да има човек.
– По финансовите възможности на всеки пациент с онкологично заболяване ли е да си позволи лапароскопсска интервенция?
– При онкологично болните , не. Здравната каса доплаща за консумативи при операцията 1200 лв.
– Стимулира ли Ви благодарността на пациента, топлите думи?
– Разбира се. Това е наградата за добре положения труд. Чувствам се удовлетворен.
– Свиква ли се със смъртта?
– Категорично не. Загубата винаги те разтърсва. На мен, като лекар, ми се отразява много зле.
– Развитието на т.нар.здравен труризъм през последните години, когато български граждани отиват да се лекуват в чужбинва не е ли индикация за проблеми в здравеопазването?
– Да, така е. И пак се връщаме на темата за безпросветността на населението. Много пъти съм виждал обяви за помощи за операция, която е напълно допустима в България, но се представя като невъзможна да бъде извършена. Хората робуват на мнението, че в други страни е много по-добре. Да не забравяме, че в България има специалисти, които ги търсят в чужбина, за да оперират. Има колеги-лекари, които също робуват на мнението, че в чужбина лечението е много по-добре. И така влияят негативно на пациента и го заблуждават . Да не говорим, че много лекари нямат представа какви операции се извършват в болницата в Шумен. Например лапароскопски операции и то във всякакъв обем.
– Какво кара един високо оценен лекар, като Вас, да остане в България? Сигурно сте имал вариант за реализация в чужбина?
– За съжаление моето поколение е ощетено от тази гледна точка. Когато настъпиха промените ние вече бяхме на възраст, когато трудно можеш да вземеш такова решение. Бил съм в чужбина да работя, Ангола, Африка. Други колеги също бяха на работа в Африкански страни. Но ние не бяхме подготвени да отидем и да работим в нормална страна в Европа. Просто сме междинно поколение ,което не можа да го направи. За съжаление.
– Летенето с парапланер ли Ви спасява от напрегнатото ежеднвие?
– Няколко години поддържах форма с това занимание. Но това е спорт, който изисква ежедневно присъствие. За мен е абсолютно невъзможно. И за това се отказах. Няма как всеки ден да чакам вятъра на Шуменското плато.
– Носите кръст. Означава ли, че вярвате във висша сила?
– Да кажем, подсъзнателно. Не съм религиозен. Но съм усещал подкрепа отнякъде…
24shumen.com
