Сн. Личен архив
Преди ден тя отпътува за четвъртата си поред експедиция на ледения континент. Казва се Елка Василева и е само на 37 години. Работи като водач на лодка и полеви асистент в българската база на Антарктида – първата жена, която отговаря за лодките в базата. Задачата й е да осигурява придвижването на учените по вода. Геолози, биолози, климатолози, химици, физици вземат проби и изследват това истинско и диво място, опазено все още от човешката намеса. Заедно с тях и тя опознава южния океан.
Разказва, че всяко влизане може да е опасно, защото е влизане в непознати води. „Няма карти, няма навигационна информация. До някои места можем да достигнем, до други не – заради лошо време или по други причини. Понякога се налага да изчакаме подходящия момент. Моя е отговорността да преценя и да реша кога и как да го направим“, казва Елка.
Обича да предизвиква себе си и поне засега смята, че работата й с екипа на остров „Ливингстън“ е едно от най-интересните неща, които е правила в живота си.
Споделя, че всичко, което знае за моретата и океаните, е научила от баща си. „С майка ми и баща ми живяхме почти три години на една десетметрова ветроходна лодка и с нея два пъти преплавахме Атлантическия океан. Това пътешествие промени живота ми завинаги. Осъзнах какво означава свободата в морето. Свобода, която не съм усещала никъде другаде на земята. Да знаеш обаче, все още не е достатъчно, за да вършиш тази работа. Нужни са характер и смелост“, добавя Елка. Често се налага да бъде безкомпромисна в решенията си. И макар да казват, че е справедлива, повечето хора са респектирани от строгостта, с която младата жена изисква спазването на правилата.
Животните на Антарктида са любимата част от връзката й с южния континент. „Дивият живот тук е невероятен. Миналата година имахме много китове, огромни същества, които идваха да се хранят – изключителна гледка. Толкова са близо до теб, усещаш ги, чувстваш връзка с тях. Можеш да наблюдаваш с часове забавните пингвини – по-малки и по-големи. Но се изисква особено внимание, когато си във водата и наблизо има леопардови тюлени, които са много агресивни хищници. Ние сме на тяхна територия и аз трябва да опазя колегите си в лодката“, напомня за ролята си на водач на лодка от типа „Зодиак“.
Поканата да се присъедини към българската експедиция на Антарктида получава неочаквано. По това време работи в Париж по един от проектите на Кристо Явашев. През 2015 година Елка участва в проекта „Плаващите кейове“, а през 2021-ва е част от екипа, който опакова Триумфалната арка.
Сн. Личен архив
„Точно тогава получих телефонно обаждане от България. Отначало си помислих, че е фалшиво. Оказа се обаче, че ми се обажда директорът на Антарктическия институт проф. Пимпирев. Говорихме с професора в петък. Предложи ми да се присъединя към неговия екип и в понеделник бях в София. Срещнахме се в Софийския университет, а 20 дни по-късно вече пътувах на юг към базата ни на Антарктида“, спомня си Елка за първото пътуване до южния континент.
В краткото време между експедициите има друго любимо занимание. Тя е ски инструктор в Австралия, в България и се отдава на страстта си към ските основно като учител на деца.
Сн. Личен архив
„Все още съм в годините, в които мога да си позволя не дотам сериозното си човешко съществуване, както биха казали някои“, шегува се Елка. В едно е категорична обаче, това е опит, който калява както нейната физическа издържливост, така и психическата и емоционалната устойчивост на характера й.
Елка Василева завършва Художествената академия със специалност метал. Внучка е на проф. Елка Константинова – писател, литературовед, политик, лидер на Радикалдемократическата партия. Казва, че носи в себе си нейното желание за свобода и готовност да се бори за тази свобода, независимо къде се намира и какъв живот живее. „И се гордея, че нося нейното име. Че се казвам Елка.“
Роза Енчева
