Таен ходник с посока изток-запад откри при разкопки в първата българска столица Плиска екип от археолози с ръководител проф. Станислав Станилов. „За първи път попадаме на такъв тип ходник, досега откритите са в посока север юг. Засега не е ясно накъде води съоръжението. Ще е проучим заяви проф. Станилов. Той обясни, че специален излаз към ходника извежда на повърхността с прикрепена дървена стълба. Самата стълба била в близост до шахта, която с археолозите определят като необичайна за Плиска.
Другата интересна за науката находка е водохранилище, изградено от каменни блокове и тухли. Съоръжението побира около 25 кубически метра вода и пресича друг водопровод, който отвежда директно към дворците на владетелите. Археологическата структура е датирана към първата половина на 11 век. Според проучвателя проф. Станилов, не са спазени пропорции при строителството, зидовете” са правени на бърза ръка”.
Разкопана е и пещ, в която се е пекла варта. Както и ямата, където е гасена със захвърлени в нея инструменти за зидария.
„Попаднахме на изключително важни паметници, които ще се опитаме да съхраним, тъй като те показват хронологията на строителството в столицата Плиска, но и в културната агломерация Плиска”, е първият коментар на проф. Станилов за находките.
Като друга значима археологическа структура професорът открои площад, който археолозите вече наричат „арената”. Датират го към 9 век. За да бъде запазен от набези обектът е покрит с метална конструкция. Площадът е добре оформен, заобиколен е с дървени талпи. Според професора на арената са извършвани важни обреди. По каменната настилка и днес личат части от животни, даже обезглавено куче, засипано с пръст. Открити са и натрошени съдове.
Желязна ос, около 30 см, която завършва с бронзова част с форма на човешка ръка, проучва , Инкова работи заедно с проф. Станилов по време на разкопките.
„В юмрук е стисната цилиндрична част. Изненадани сме, „тази ръка” е служела за осветление, желязната част е била пъхната в градежа на стената, а в бронзоната част има фитил за осветление”, разясни предназначението на находката Инкова. Според нея темата за осветлението в Първото българско царство е слаборазработена.
Около 1 милион лева, държавно финансиране, са вложени в археологическите разкопки.
Доц.Павел Георгиев, който проучва Голямата базилика в Плиска алармира за сериозни допуснати грешки при самото възстановяване на храма, който се смята за майката на всички български православни църкви. Касае се за височината.
Той не е поставил възникналите проблеми при наскоро пристигналите на визита двама министри, на културата и на туризма.
24shumen.com