На 20 януари Православната църква почита паметта на един от най-великите българи и личности от Средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство – Свети Евтимий Търновски. Патриарх Евтимий е една от най-авторетните фигури в православния свят. Роден е около 1325 година в тогавашната столица на България – Търново. Израснал в благовъзпитана семейна среда, надарен щедро от Бога с богати заложби, още твърде млад Евтимий се издигнал високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот. Свети Евтимий започва своя дълъг път като монах в Килифаревския манастир до Търново и като книжновник. Той основава известната и реномирана Търновска книжовна школа. Когато Търново пада под турското робство, древна легенда разказва, че турчин замахнал с ятаган, за да убие Свети Евтимий. Щял да нанесе удар върху светия мъж и се случило чудо – ръката на насилника се вцепенила и увиснала във въздуха.Турците прозрели Божия намеса и се отказали да убиват Свети Евтимий. Затова го заточили в Бачковския манастир. Предполага се, че е починал там около 1403 година. Оттогава Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от Константинополската патриаршия.
По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Празнува се на 20 януари (нов стил) или на 2 февруари (стар стил).
Преданията разказват следната 300-годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела голичанка (с. Голица, Варненско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Голица. Оттогава до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Празникът е много тачен в Източна България за здраве на момченцата. Свързан с обредното колене на петел най-често на прага на пътните врати. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче-юноша). Заколеният петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника. Свареното обредно ядене и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Действията, които се извършват до приключване на празника, са подобни на тези при Бабинден.
В Странджанския край всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Според местните вярвания Св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от „детешката“ и „вънкашната болест“ (детски паралич и епилепсия).
В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал.
Името Евтим от гръцки значи благодушен (от гръцки eu – добро, thymos – душа).
Имен ден празнуват: Евтим, Евтимий, Евтима, Ефтим, Ефтимий, Ефтимия.
24shumen.com
