Срещу повишаването на минималната работна заплата на 560 лева се обяви Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). В становището на едрия бизнес се посочва, че веднъж заложен в средносрочната бюджетна прогноза, размерът на минималната месечна работна заплата за страната става непроменяем, а последващата процедура по „консултиране“ на определянето му става напълно формална и дори бутафорна. Продължава да се възпроизвежда порочната практика, „консултациите“ да се провеждат единствено, за да е спазена формалната процедура. Заседанията на съответните комисии към НСТС и на самия НСТС продължават да имат изцяло „ритуален“ характер и продължават да са изпразнени от съдържание. Те нямат никакво значение за крайния резултат на обсъждане на този ключов макроикономически параметър.
„Асоциацията на индустриалния капитал в България си запазва правото да сезира Европейската комисия за откровеното нежелание на част от участниците в преговорите за трипартитно споразумение за механизма на договаряне и определяне на минималната месечна работна заплата (МРЗ), да ги доведат до край.
АИКБ смята, че в момента страните в тристранното сътрудничество са изправени пред избора дали сегашните „консултации“ да се извършат по същия формален начин както досега или да се направи опит, дори и при сегашното административно определяне на минималната месечна работна заплата, да се направят някакви усилия от страна на изпълнителната власт да балансира натиска за повишаване на МРЗ с някакво полезно действие в интерес на тези икономически дейности, които ще понесат истински удар с въвеждането на новия размер на МРЗ от 560 лева“, се казва още в становището на организацията, което е изпратено на вицепремиера по икономическата и демографска политика и председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество Марияна Николова, министъра на труда и социалната политика Бисер Петков и национално представените организации на социалните партньори.
Представителите на едрия капитал са категорични, че минималната работна заплата у нас представлява неприемливо висок дял от средното възнаграждение за страната. Минималната заплата расте „експлозивно“ на фона на останалите икономики в ЕС – „стара“ Европа, „нова“ Европа, както и Турция. Административно определяното минимално възнаграждение изпреварва договаряните минимални заплати по отрасли и браншове.
В заключение в становището се посочва, че АИКБ категорично отхвърля предложението минималната работна заплата да стане 560 лева от 1 януари 2019 година и настоява за 15 икономически дейности новият размер на минималната работна заплата от 560 лева да влезе в сила от 1 януари 2020 година. Това са застрашените, според бизнеса, икономически дейности, като сред тях са пчеларство, добив на глина и каолин, производство на хляб и тестени изделия, производство на облекло, хотелиерство и ресторантьорство, медико-социални грижи с настаняване.
24shumen.com
