Повече от 10 години бездомник събира мечти в няколко квадрата

Всеки шуменец е минавал по булеварда, който води до ЖП гарата в града, всеки е виждал изоставената помпена станция край пътя, която през по-голямата част от деня е заключена с катинар. Не всеки обаче се замисля, че зад малката червена врата са заключени куп мечти на един 29 годишен мъж, за който катакомбитe са дом и убежище.
Това е Атанас на 29 години. От близо 11 години той живее в бившите помпени станции до жп гарата. Репортер на 24shumen.com се срещна с него, за да ни разкаже какво е да събереш живота си в няколко квадрата.
Наско завършва средното си образование в Пловдив, където е живял в общежитието към училището. След като се дипломира, се връща в родния си град Шумен. Без дом, без подкрепа и без близки, на Наско му се налага сам да се справя с трудното ежедневие. Започва да работи като общ работник, ден за ден.
Родителите му умират, когато е бил съвсем малък, той остава сирак, заедно със своите братя и сестри, с които към днешна дата не поддържа връзка.
„Имам една сестра, която е омъжена в Каспичан, другите не ги знам къде са”, заяви пред репортер на 24shumen.com, Наско.
Сподели още, че когато имат възможност се виждат и си помагат взаимно, но той не иска да чака наготово и да разполага с чужди средства.

„Не чакам наготово, предпочитам да живея така, но да знам, че аз сам съм си го направил”, категоричен е Атанас.
Домът където живее, както го нарича той, е голям колкото мазе. Той му се радва изключително много защото си го е обзавел сам. Сложил си е външна врата, вътре има печка на дърва, за да може да се отоплява през зимата, има легло, маса, стол, радио, има възглавници и завивки. Нощно време, когато няма никой по улиците, Наско си топли вода на печката и се къпе.
„Трудно е да се живее така, но когато държавата не ти предлага никакъв друг избор, няма какво да направиш”, сподели още младият мъж.
Наско ни разказа още, че преди време е ходил в Бюрото по труда, където са отказали да го запишат, поради здравословни проблеми, посетил е и Социалните служби, но и оттам не е получил помощ.
Като всеки човек и Наско има мечти. Една от тях е да се занимава със земеделие.
„Искам да си имам една голяма оранжерия, да си я обработвам, да я риголвам и да се издържам от нея”, сподели с усмивка той.
Когато е бил малък, искал да стане лекоатлет – това е любимият му спорт. Докато учил в Пловдив се занимавал със спорт и му е харесвало много, но за съжаление, след завършването си не е имал възможност да продължи.
Атанас мечтае и за семейство, за жена и две деца – момиче и момче.
„Искам да им се радвам, да се грижа за тях и да им дам това, което аз нямам”, сподели почти през сълзи Наско.
Смята да събере пари смята да замине в чужбина. Убеден е, че в чужбина е по-лесно човек да се развие, от колкото в собствената си държава.
Сподели, че тук е трудно да си намери нормална работа с работно време и отпуска. Въпреки опитите, които е правил, никой не му е дал шанс.
„Работя ден за ден, като ми се обадят и ме извикат, отивам, изкарвам по 15-20 лева на ден, но не ги харча всичките, защото не знам дали на следващия ден ще има работа”, допълни още той.
29 – годишният Атанас е нормален човек, като всички нас, но няма щастието да има дом, семейство, което да го подкрепя. Често пъти се сблъсква с лошото отношение на хората. Обиждат го, псуват го, гонят го, палят дома му, но никой не си задава въпроса, защо това младо момче е стигнало до тук. Повечето от нас не си дават сметка, че колелото се върти, днес може да сме на върха, но утре да се озовем в същата ситуация, в която е Наско. Тогава на никого няма да му е приятно да му се подиграват, да го обиждат и да му се смеят. Всеки има право да живее, да се развива и да вярва в по-добро бъдеще. Тук няма значение религията, етноса и разделението между народите. Важното е, че всички сме хора и трябва да си помагаме взаимно.
24shumen.com