Община Шумен кани жителите и гостите на града на тържествен ритуал по случай 133-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември – четвъртък, пред паметника на загиналите във войните шуменци от 10.00 часа. В нея ще се включат военнослужещи от Шуменския военен гарнизон и Градският духов оркестър „Михаил Биков“.
България празнува днес 133-ата годишнина от обявяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Денят е обявен за официален празник през 1998 г.
България, която остава в пределите на Османската империя, е разделена на Княжество България и Източна Румелия след Берлинския конгрес от 1878 г. Останалото под османска власт население започва движение за обединяване на разпокъсаната земя. През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет /БТЦРК/, за да осъществи обединението на Княжество България с Източна Румелия. Учредяват се и комитети „Съединение“.
През февруари 1885 г. начело на БТЦРК застава Захари Стоянов, който взима решение Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Първи Батенберг. На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики /Продан Тишков/ и на майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство, начело с Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно княз Александър Първи Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Князът пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България Георги Странски. На 5 април 1886 г. в двореца „Топхане“ в Цариград, по време на Цариградската посланическа конференция /24 октомври 1885 – 5 април 1886 г./ делегатите на Великите сили – Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия, и Турция подписват българо-турска спогодба, с която се признава Съединението.
24shumen.com
