Ако изборите бяха сега ГЕРБ би получила 24,8 на сто, а БСП – 20,5 процента, показва проучване на „Медиана“, проведено сред 1008 души между 1 и 6 юли т.г. За Обединените патриоти биха гласували 9,7 на сто, а за ДПС – 8,3 процента. „Воля“ с 2,1 на сто би останала извън парламента, а АБВ щеше да събере 1,9 на сто.
22,3 на сто от анкетираните заявяват, че не биха гласували.
Оценка „среден“ 3,40 получава управлението на Бойко Борисов досега.
Президентът Румен Радев е с най-висок рейтинг сред политиците с 69%. Следва столичният кмет Йорданка Фандъкова с 49 на сто и премиерът Бойко Борисов с 42%.
Според социолози краят на Европредседателството на България носи по-скоро разочарование и засилване на скептицизма. Свръхочакванията свързани с него (Шенген, Еврозоната, конкретни политически и преди всичко икономически ангажименти за Западните Балкани) се сблъскват с рутината на едно нормално провеждане, на едно протоколно политическо събитие, на което страната е просто домакин.
Политическите трусове в Германия и видимият разнобой в позициите на европейските страни (по въпросите за миграцията, САЩ и др.) засилват евроскептицизма в страната. Едва 37 % от пълнолетните в страната смята, че ЕС ще успее да се съхрани в този си вид в рамките на следващите 10 години.
На сериозен удар е подложена идеята за общност, солидарност, заедност. Едва 16 % смятат, че нещо подобно на „евроатлантическа солидарност“ реално съществува. За огромната маса от хората това е просто празен звук (политически „шменти капели“).
Като цяло, това очертава картината на засилена тревожност от един турбулентен свят и нестабилна Европа, в които всеки играе за себе си, а малка България е просто зрител (и възможен потърпевш).
Съвсем естествено, всичко това удря върху имиджа на управлението, което в последните месеци се легитимираше като деен участник в европейските процеси (преди всичко като посредник между ЕС и Турция, Западните Балкани). Ако по време на Европредседателството наблюдавахме нараснал оптимизъм и доверие във властта, сега наблюдаваме обратния процес.
Леко се увеличава песимизма, разочарованието от властта, намалява оценката за нея, леко се увеличава желанието за предсрочна смяна на властта ( достигайки близо 30 % от пълнолетните).
Всичко това слабо се отразява на електоралните нагласи на избирателите. ГЕРБ губи един процент, но и БСП пада с два. Разликата се запазва в рамките на 4 % – нещо което наблюдаваме вече половин година. Патриотите запазват стабилни позиции (основно на базата на ролята на вътрешно управленска опозиция – Волен Сидеров, Валери Симеонов). ДПС е в нормалната си кондиция и няма данни за ерозия в резултат на ДОСТ и Лютви Местан. Воля, АБВ и различните „десни“ гравитират около 2 % и засега са под линията за попадане в един бъдещ парламент.
Устойчивостта на тази картина се дължи не толкова на стабилност, а преди всичко на липсата на ярка политическа алтернатива пред избирателите. Показателно е, че над 55 % от всички избиратели заявяват, че е възможно да гласуват за една от двете несъществуващи политически партии („партия на Слави Трифонов“ и „партия на Румен Радев“).
24shumen.com