„Сменям каналите. Попадам на филма „Игрите на глада: Сойка-присмехулка“.
Не съм го гледал, ама вече се води класика.
Заглавието – инфантилно. Сюжетът – детски.
И се сетих за Харпър Ли.
Колко хора знаят за тази писателка?!
Написала е едно-единствено произведение – „Да убиеш присмехулник“. Печели „Пулицър“. Филмовата адаптация на романа грабва „Оскар“.
Харпър минава в забвение. Остава словото й.
Прекрасен роман, разказан през детските очи. През погледа на детето на адвокат от американския Юг, който трябва да защитава чернокож мъж, обвинен в изнасилването на бяла жена.
Жената лъже, престъпление няма. Но цялото общество е срещу него. Тормозят децата му в училище – баща им е „негролюбец“, палят къщата му, колата му.
Но адвокатът защитава клиента си…
Феноменален сюжет, феноменална книга, чудесен разказ, направен през детските очи.
Колко хора са чели „Да убиеш присмехулник“ и колко са гледали този инфантилизъм – „Игрите на глада: Сойка-присмехулка“, за да разберат човешкото.
Истинското.
Да четеш книги днес е някакъв „шит“.
Затова се радвайте на зомбита.“
Коментар на читател на 24shumen.com
