Селският път и тъжните овце, свели глави, пъплейки по асфалта, търсейки все нагоре и нагоре повече от същото. Пастирът Сантяго е тръгнал да дири съкровището от онези свои сънища („Алхимикът“). А и в крайна сметка съдбата на животните в никакъв случай не зависи от доброто сърце на овчаря.Местни събития
Всеки търси своето в този живот. Чудодейното спасение за собствените нужди и трепети. Което от своя страна роди и този нашенски феномен на политическото месианство. Сляпата вяра в поредния спасител, който иде като добър пастир за оклюмалото стадо. Което въпреки всичко не прозря, че функцията му е в няколко аспекта, а именно – мляко, месо и вълна. И нищо повече.
А месиите идваха и си отиваха, докато стадото продължи да си пъпли по асфалта.
Костов дойде на власт с енергията на площадите, за да си тръгне клюмнал и обиден на това стадо, което така и не го разбра. Някои политици направиха пътечка до Мадрид, за да върнат на бял кон гражданина цар Симеон Саксгобургготски. И той като месия, спасяващ от предния спасител. 800 дни имоти, а вий, вий сте идиоти…
Такива надписи със спрей по сгради. Такова и усещане остана. Аристократът пък някак продуцира следващия месия във властта. Мултифункционалният батман с шлифера. Пожарникар, каратист, футболист, тенисист – Бойко Борисов, който излизаше от всяка страница на тогавашните вестници. Спасителят от предходните. След него се намърдаха и едни кратковременни месии. Първо бяха чудо на чудесата, после станаха шарлатани. И така полека, стадото поиска нов пастир. И пак месия. И пак клюмнали глави.
Тежката ни участ е това пусто месианство.
Самуил КРУМОВ
24shumen.com







