„Спорът дали е днес или утре е абсолютно от никакво значение, когато става въпрос за личността на този, който е бил символ на водачеството, символ на чистотата за поколения българи. И всички сравнения, дори тези, които правим днес от тази трибуна с Левски, са меко казано нелепи. Дори когато казваме, че сме недостойни за него, това е малко. Левски може да бъде сравняван само с християнските апостоли. Преди да стане водач на комитети, той е и йеродякон Игнатий, ръкоположен, обучаван в богословие, служил в храма“.
Това обяви зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев, който изчете декларация от името на парламентарната група на Движението от трибуната на Народното събрание.
Ето цялото послание:
Да припомня, Дяконът в църквата е служител на олтара, пазител на реда, посредник между свещенодействието и народа. Левски напуска расото, йеродякон Игнатий напуска расото. При него обаче няма бягство от вярата, има пренасяне на служението. Той заменя расото с хайдушко облекло, кандилницата с комитетска мрежа, амвона с българските села. Но запазва моралната строгост, отказа от лична облага, убеждението, че делото е по-голямо от човека. За да стане Апостол на свободата Левски. Това е апостолският дух. В християнството думата апостол идва от гръцки „апостолос“ и означава пратеник – някой, който е изпратен.
В християнството това е човек, изпратен със свидетелство, не със сила; с истина, не с власт; с жертва, не с облага. Апостолът върви преди другите и поема риска. Носи вест, която не е негова лична, а служение, приема страдание без озлобление, свидетелства с живот, не само с думи.
Християнският апостол не търси за себе си спасение, свидетелства докрай. Левски не приема помилване, не предава другите, не търси изход за личния си живот. Той остава верен до бесилото. В това има евангелски паралел, не като богословска аналогия, а като етичен образец на саможертва.
Защото той обикаля като апостолските мисионери, основава общности, комитети, както апостолите основават църкви, проповядва идея за свобода, основана на равенство и справедливост, живее бедно и умира сам.
Титлата, която му е дадена – Апостол на свободата, не идва от държава, нито от институция. Тя идва от народната памет, която се усеща като духовна мярка.
И когато българският народ нарича Васил Левски Апостол на свободата, това не е поетична украса, това е духовно разпознаване. Поклон пред светлата му памет!
24shumen.com
