Днес България замлъква.
19 февруари не е просто дата в календара или поредният повод да поднесем венец и да направим снимка пред паметника. Това е денят, в който се изправяме очи в очи с най-чистото огледало на нашата история – Васил Левски.
Вече 153 години се питаме дали сме достойни за неговото“Народе????“.
Питаме се дали идеите му за чиста и свята република са останали само в книгите, или все още горят в сърцата ни.
Днес, когато България и Родопите отбелязват годишнината от неговата гибел, цветята пред паметниците му са най-малкото, което можем да дадем.
Голямото предизвикателство е в останалите 364 дни от годината.
Левски не е просто портрет в кабинета на някой чиновник. Той е стандарт за честност, за саможертва и за обич към отечеството, която не търси лична изгода. В свят, пълен с разделение, неговият завет ни напомня, че свободата не е даденост, а отговорност. Тя се пази с дела, а не само с думи.
Васил Левски не е само в миналото ни
Той трябва да бъде в бъдещето ни – във всеки избор, който правим като общество и като хора.
Днес е ден за смирение.
Ден, в който трябва да спрем за минута, да погледнем към небето и да си обещаем, че неговата саможертва не е била напразна.
Поклон пред Апостола на свободата!
Алиджан ИСМАИЛ, 24shumen.com
