Сбогом, левче!
Утре се събуждаме в „Евроландия“ и хич не ми пука за графиките.
Днес е последният ден, в който портфейлите ни дрънкат на български. От утре левът отива в историята, до Паисий и Вазов, а ние ставаме част от голямото семейство на еврото.
Виждам леля Мария от баничарницата, която гледа новите етикети така, сякаш са написани на марсиански. Виждам таксиметровите шофьори, които вече пресмятат закръглянето (винаги в тяхна полза, нали знаете). Виждам и страха в очите на пенсионерите пред пощата – защото за тях левът не е просто валута, а целият им живот, пресметнат в стотинки.
За това, че утре кафето няма да е „лев и двайсет“, а някаква странна цифра в евро, която ще ни кара да се чувстваме като туристи в собствената си държава. Боли ме малко, че изпращаме една ера. Левът оцеля след войни, след хиперинфлация, след пирамиди и фараони, но сега просто… изчезва. Сменяме го за валута, която е „по-силна“, но някак по-чужда.
Някои казват, че започва нов свят. Други – че това е краят на България, каквато я познаваме.
Аз мисля, че просто сме на прага на един огромен хаос, в който ще се учим да броим наново.
Дали ще станем по-богати? Едва ли от утре. Дали ще ни излъжат с рестото? Със сигурност. Но това сме ние – българите. Ще мрънкаме, ще пресмятаме наум по 1.95, ще псуваме цените, но накрая ще свикнем. Защото сме оцелели и без евро, ще оцелеем и с него.
Така че, изпийте си последната бира, купена с левове. От утре сме „европейци“ по документи. А дали сме такива по джоба и по душа – времето ще покаже.
Алиджан ИСМАИЛ
24shumen.com
