2025-а бе година на протести…
През 2026 г. в Сърбия ще се състоят предсрочни избори. Това обяви президентът Александър Вучич, като по този начин изпълни основното искане на протестиращите студенти. Решението му бе последвано от масови инициативи на студентите, които събираха подписи в подкрепа на предсрочен парламентарен вот.
Уличните протести в Сърбия започнаха през ноември 2024 г. след трагичен инцидент на железопътна гара, при който загинаха 16 души. Непосредственият повод за протестите бе срутването на бетонен навес в град Нови Сад, но недоволството не стихна и продължи вече повече от година. Исканията се променяха — от борба срещу корупционни практики до настояване за оставка на правителството.
Това поражда въпроса дали и в България външни сили могат да оказват влияние върху протестите, въпреки оставката на правителството? Първоначалният мотив на протестиращите бе недоволство срещу бюджета, но с времето исканията прераснаха в борба срещу мафията и корупцията и в настояване за смяна на властта.
През 2025 г. антиправителствени протести заляха улиците от Европа до Азия. Демонстрации избухнаха в над седемдесет държави, като исканията на тълпата бяха сходни – гняв срещу корупцията и протест срещу антидемократичните политики. Навсякъде протестите започнаха да се обвързват и с нарастващото глобално „джен зи движение“.
При съседите ни също имаше гражданско недоволство. В Румъния серия протести започна с политически демонстрации около изборите, които през лятото и есента преминаха в социално–икономически протести на синдикати и студенти. През декември масовите демонстрации бяха вече насочени срещу корупцията и проблемите в съдебната система.
В Гърция протестите също бяха значителни — включително масови демонстрации, стачки и блокади през годината. През февруари и март стотици хиляди протестираха срещу недостатъчното разследване на тежката влакова катастрофа в Темпи отпреди две години, при която загинаха 57 души. През лятото последваха екологични акции и демонстрации, а през октомври стачките бяха срещу промени в трудовото законодателство. През декември хиляди фермери блокираха пътища, магистрали, пристанища и летища, протестирайки срещу закъснения в плащанията на субсидии, високи производствени разходи и забавени помощи от ЕС.
В Северна Македония през март протестите започнаха в отговор на смъртоносния пожар в нощния клуб „Pulse“ в Кочани, при който десетки загинаха, а много бяха ранени. Хората излязоха на улицата, за да поискат безопасност, справедливост и край на корупцията. След първоначалните шествия групи граждани организираха допълнителни демонстрации под мотото „Досега бяхме ние, системата е следващата“, като знак за по-широко недоволство срещу корупцията и държавната безотговорност. Според данни на Съюза на синдикатите на Македония до август 2025 г. имаше поне 16 протеста и 3 стачки, обхващащи различни сектори на обществото.
През март 2025 г. Турция бе засегната от една от най-масовите вълни от протести за последното десетилетие, предизвикана от ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу. Неговото задържане доведе до стотици хиляди протестиращи по улиците на Истанбул, Анкара, Измир и други градове. Демонстрациите бързо прераснаха в по-широка борба за демократични свободи, срещу съдебен произвол и натиск върху опозицията.
В Унгария през 2025 г. също имаше масови протести, най-вече срещу закони, ограничаващи демократичните свободи, правото на събиране и защита на малцинствени групи. Най-големият протест бе срещу забраната на Pride, където десетки хиляди демонстрираха въпреки официалните ограничения. Недоволство имаше и срещу законопроекти за контрол върху чуждестранно финансирани организации и така наречения „закон за прозрачност“. Или тоест срещу удара към НПО-та, получаващи огромни чужди средства за прокарване на неолиберални политики.
През 2025 г. протести имаше в множество страни в Европа и по света: Франция, Италия, Испания, Германия, Полша, Чехия, Бразилия, Чили, Перу, Ливан, Йордания, Нигерия, Етиопия, Индия, Пакистан и други.
Ерхан АЛЕМДАР
