Д-р Георги Иванов е новото попълнение в медицинския екип на Хирургично отделение в МБАЛ Шумен. Той е на 40 години. Завършва Медицински университет във Варна. През 2018 година придобива специалност „Детска хирургия“. През 2013 г. защитава дисертационен труд на тема „Съвременен подход при диагностиката и хирургичното лечение на чернодробната ехинококоза при деца и възрастни“ и му е присъдена образователната и научна степен доктор по медицина. От 2018 до 2021 г- д-р Иванов заема длъжността главен асистент към Катедрата по обща и оперативна хирургия в УМБАЛ „Св.Марина“- Варна, където участва активно в учебния и научноизследователски процес. Преминал е курс по обща детска хирургия в Бостън, Масачузетс, САЩ, курс по детска хирургия в Университетска клиника във Франкфурт, Германия. Има специализация по детска хирургия в Университетска болница в Ню Йорк, САЩ.
Д-р Иванов вече е оперирал малки пациенти на възраст 6 и 7 години. „Давам отлична оценка за работата на колегата. Такава е оценката и в болниците, където е работил. Млад колега, талантлив амбициозен“, заяви началникът на отделение „Хирургия“ д-р Йордан Йорданов. Пожеланието към д-р Иванов е да се развива и да стане професор по „Детска хирургия“. Защото има потенциал.
Да станете лекар – сбъдната детска мечта ли е, д-р Иванов?
– Да, определено това е сбъдната детска мечта. Все още помня ентусиазма, с който всяка вечер сядах пред телевизора, за да гледам сериала „Спешно отделение“. Именно тогава в мен се зароди и втората мечта – да стана хирург.
– Любовта към малките пациенти или житейските обстоятелства предопределиха избора Ви на специалност – детска хирургия?
– Бих казал, че по-скоро специалността избра мен. С времето разбрах, че това е призванието, към което винаги съм се стремял, макар и неосъзнато в началото.
– Какви личностни качества са необходими, за да поеме човек пътя на хирурга?
– Необходима е комбинация от търпение, силна воля и изключително устойчива психика. Това са качества, които не само се придобиват, но и непрестанно се развиват с опита.
– Как подхождате към малките си пациенти, когато са напрегнати или изпитват страх преди операция?
– Винаги се старая да подхождам индивидуално и с емпатия. Опитвам се да превърна преживяването в своеобразно приключение, което завършва с усмивка и, разбира се, малък подарък.
– Отскоро сте част от хирургичния екип на МБАЛ – Шумен. Вече имате ли проведени операции и на каква възраст бяха пациентите Ви?
– Да, имах възможността да извърша няколко операции на пациенти на възраст около 6–7 години. Всяка среща с дете е ново предизвикателство и отговорност.
– В работата си повече се доверявате на опита и знанията или на интуицията?
– Теоретичните знания са стабилната основа, върху която се гради практиката. Но често именно интуицията, подплатена с опит, ме е водила към правилното решение.
– Екипната работа в операционната зала гарантира безопасността и успеваемостта на операцията?
– Хирургията е дълбоко екипна дейност. Успехът и безопасността на всяка интервенция зависят не само от хирурга, но и от анестезиолога, операционните сестри и всички здравни специалисти, участващи в процеса.
– Кое определяте като най-голямо предизвикателство в професията?
– Най-голямото предизвикателство е победата над заболяването и съхраняването на живота. Това е същността и смисълът на хирургията.
– Успешната операция и благодарността на пациента ли са най-голямата победа за хирурга?
– Няма нищо по-ценно от щастието в очите на децата и родителите им. Тази благодарност е най-високата награда, която един лекар може да получи.
– Свиква ли се със смъртта?
– Не. Загубата на пациент е дълбоко емоционално и разтърсващо преживяване, което оставя следа всеки път.
– Много Ваши колеги избират реализация в чужбина. Вие имахте ли такава възможност и защо останахте в България?
– Да, имах и продължавам да имам подобни възможности. Избирам обаче да остана тук, защото обичам родината си и вярвам, че смисълът е да допринасяш за мястото, откъдето си тръгнал.
– Подкрепяте ли младите лекари, които протестират за по-добро заплащане?
– Да, напълно ги подкрепям. Подобряването на условията на труд и възможностите за професионално развитие са ключови, ако искаме младите специалисти да останат и да градят бъдещето на българското здравеопазване.
– На кого бихте искали да благодарите?
– На първо място – на родителите си, които винаги са ме подкрепяли и насърчавали. Също така на всички свои учители и наставници, които изиграха важна роля за професионалното ми израстване.
24shumen.com
