В рамките на 24 часа две общини в Кърджалийско преминаха към ДПС-Ново начало. По-скоро се върнаха там, където им е мястото. Третата е в размисъл, още…
Доган, Джиджи, Хасан, Рамадан, Тончев, Кючюк, Ресми и прочие от деребейския кръг остават сами. Защото не те печелеха електората, а кметовете по места. Защото със своите си сурати, гореизброените келеперджии с най-дългия стаж, не могат да съберат и 500 гласа в своя полза. Това им е последният парламент за депутатите от АПС, както и миризмата на някаква власт за останалите извън него. Което означава – край на имунитетите и пазарлъците „Не ме закачайте за далаверите“.
Доган остана с тесния кръг деребеи, отвратили хиляди избиратели. А, и един „буден“ Дудук им остана да чопли фейсбук.
За Малкия с големите амбиции скоро приключва и Брюксел. Остават само спомените във всички нюанси на дъгата.
Тези хора ползваха властта винаги с една цел – пълните джобове. Нито веднъж през главите им не мина картината на битието на този изпосталял електорат. Малкият от дъгата как пък веднъж не посети родни гастарбайтери в Белгия, че да види как вадят парите си тези хора?!
Но друго е да разтягаш локуми за някаква демокрация от сарайски тип. Ала-бала, облечена в костюм и с лакирани нокти.
И логичното се случи. Всичко това приключи. Ако бе станало още преди десет години, сега нещата щяха да са други. Но времето е тук и сега. И това, което се случва винаги е най-доброто.
А още по-доброто предстои.
Сали Мюмюн
