Снимка: НЧ „Добри Войников-1856“ Новите технологии променят не само начините на правене, но и на гледане на кино. Днес младите хора почти не гледат телевизия. Все по-рядко влизат в големите киносалони, а търсенето на свръхкачествено изображение и кристален звук е преживяване от преди 20 години.
„Това обаче не означава, че младите хора не харесват киното и то не им е интересно. Напротив. Те не са престанали да гледат филми, но не го правят по традиционния досега начин. Използват други канали – цифрови стрийминг платформи и социални мрежи“, казва Димитър Гочев, гост на закриването на фестивала „Кино в длан“ в Шумен и лектор в уъркшоп с ученици и студенти за киното, за новите технологии и по-специално за снимането с телефон.
Димитър Гочев е продуцент и режисьор на едни от най-успешните съвременни български филми „Аве“, „Пазачът на мъртвите“, „Стоичков“, „Последната линейка на София“, „HDSP: Лов на дребни хищници“, „Революция Z“, както и на сериалите „Под прикритие“, „Хъшове“, „Стъклен дом“, „Ние, нашите и вашите“ и др.
Макар да прави опити съвременното българско филмово изкуство все още не може да намери пътя към новото поколение чрез киното. Непрекъснатото повтаряне обаче колко то е важно и вайкането, че не се гледа, не върши работа, смята Гочев.
„Трябва да намерим начин адекватно да отговорим на тяхната естетика, на техните очаквания за ново кино преживяване. Без компромиси, разбира се. И, без да забравяме, че в основата на един добър филм стои на първо място една добра история. Историята, която те искат да гледат. Но, за да се случи това, трябва да ги познаваме. Да се потопим по-дълбоко в техния свят и да се опитаме да ги разберем. Защото реално ние като общество и дори като родители не знаем как живеят днешните млади хора. Проблемите, за които ние се опитваме да им разказваме, не са техните проблеми“, признава режисьорът. Освен продуцент и режисьор Димитър Гочев е едно от големите български имена в операторското майсторство, с много опит в продукции в страната и чужбина. Операторът на „Чалга“ – първият български филм, заснет изцяло с мобилен телефон определи работата си над филма по-скоро като експеримент, с който да покаже еволюцията на технологиите в киното. Той насърчи младите хора, изкушени от седмото изкуство, също да снимат и да създават свое филмово творчество. Сподели още, че най-голямото му притеснение – как ще изглежда филмът на голям екран, се е оказало неоснователно. Част от зрителите дори не разбрали, че е сниман с телефон.
„Телефонът наистина може да се превърне в камера за правене на кино – и любителско, и професионално. Вече го знаем от собствен опит, макар че световната практика познава тази възможност от преди повече от 10 години. Ако е за професионално снимане, все пак е добре да си инсталирате специален софтуер с настройки, каквито има във всяка една професионална камера – за чувствителност, светлинен баланс, скорост. Вече се предлагат и обективи към телефоните, които реално ги превръщат в камери. С тях телефонът може да прави всичко, което прави една професионална камера. Ако обаче, снимате и качвате само в социалните мрежи, това не е необходимо“, обясни Гочев.
По време на разговора с участниците той отново напомни, че телефонът и камерата са само средства, устройства за снимане. За автора на филма преди всичко е важно да има какво да разкаже и да знае на кого иска да го разкаже.
„Скоро бях в Калифорния във връзка с един младежки проект, който подготвям. Той е свързан със създаването на поредица от тийнейджърски филми и със създаването на специална платформа за младежко кино. Та там, в Америка се сблъсках с нещо, което скоро, предполагам, ще дойде и при нас. Изкуственият интелект навлиза много бързо във филмовата индустрия и някои от професиите в нея може би ще изчезнат, но пък ще се появят вероятно други. Ние не можем да се откажем от новите технологии. Те са развитие в индустрията, нова посока. Дават по-големи възможности за филмово творчество“, убеден е Гочев.
Стига, разбира се, да ги използваме разумно и да знаем какво можем с тях и какво не можем, допълни още Гочев. Защото, не телефонът, а операторът ще реши кога, къде и как ще се снима една сцена. Не телефонът, а режисьорът и сценаристът ще създадат типовете характери, ще опишат отношенията между персонажите и разнообразието от емоции. Устройството, какво и да е то, само ще ги регистрира.
Роза Енчева
