Когато създава архитектурния си проект за паметника „Създатели на българската държава“, арх. Благой Атанасов е само на 30 години. Съвсем скоро е завършил архитектура в София (ВИАС), но още тогава талантът на младия творец прави впечатление. Поканен е да стане част от екипа, който разработва цялостния проект за мемориала, участва в конкурса заедно с други 15 колектива, печели го и впоследствие реализира строителството на архитектурно-скулптурния ансамбъл на Шуменското плато. „България никога не е имала по-добър колектив в областта на монументалното изкуство“, казва Благой Атанасов в едно свое интервю за сайта „България днес“ по повод работата си в екипа с ръководител скулпторът Крум Дамянов.
През годините арх. Атанасов споделя, че се гордее със своята работа и смята, че „Създателите на българската държава“ в Шумен си остава един от най-хубавите български паметници изобщо. Архитектурният проект включва 8 бетонни тела, които са изградени под различен ъгъл от север и юг и очертават сложно начупено пространство. Телата са с различна височина, форма и пропорции, а вертикалните процепи между тях при дневно осветление действат като слънчев обелиск. Различните ъгли оформят сенки и полусенки, които падат върху фигурите и мозайките по различен начин през различните сезони и часове на деня. Построени на принципа на геометричната прогресия стоманобетонните тела символизират постъпателното развитие на народа и държавата. Гледани от високо телата се събират във форма, приличаща на спирала, а в горната им част се образува светлинен кръст – символ на приемането на християнството. Скулптурната композиция представя важни моменти от българската история от VII до X век с фигурите на българските владетели Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис I и Симеон I. Мозайката триптих, най-голямата на открито в Европа, също пресъздава идеята за създаването, развитието и възхода на България чрез преплитане на фигурални и буквени изображения.
Само след месец ще се навършат 43 години от откриването на паметника, но Благой Атанасов няма да е сред хората, които ще отбележат тази годишнина. Преди дни Съюзът на българските художници съобщи новината за неговата кончина. Тежко заболяване е причината той да посегне на живота си.
Арх. Благой Атанасов е архитект, скулптор и художник с международно признание. Образованието и професионалната му биография са впечатляващи, но в българоезичната Уикипедия името му отсъства. След като завършва архитектура в България, той специализира скулптура в академиите във Виена и Брюксел, учи и преподава скулптура в Университета в Колидж Парк, Мериленд. Носител е на множество национални и международни награди за архитектура и скулптура.
От 1998 година живее и работи в САЩ. Автор е на много голямоформатни арт инсталации – Лазерен пиедестал за Статуята на свободата в Ню Йорк, Рамкиран прозорец – Музеят на Американския университет във Вашингтон, Рамкирано пространство в галерията на Университета в Колидж Парк, Мериленд, Успоредни линии в центъра на Вашингтон и др.
През 2015 той съживява ателието си в Созопол и се връща по-често и за по-дълго време в България. Един от най-близките му приятели в морския град е директорът на галерията в града Иван Бахчеванов, който го описва като изключително начетен човек, философ, мислител, честен и открит, невероятен естет. „Беше духовен човек и много добър приятел. Виждахме се всеки ден и всеки ден научавах по нещо ново от него. Когато се съветвах с него, думите му винаги бяха много премерени и на място казани. Имаше малко ателие над скалите и работеше усилено по проект със светлинни инсталации за Вашингтон и Ню Йорк, но напоследък се застояваше повече тук. Вълнуваше се от живота на града. Помагаше ми много. Още ми е трудно да повярвам, че си е отишъл. Направи красиви и ефектни снимки с идеята да издадем каталог с картините и скулптурите от фонда. В началото на годината написа предложение до Общинския съвет. Искаше съветниците да гласуват галерията да носи името на Александър Мутафов,“ разказва Бахчеванов.
Предложението на Атанасов съвсем не е случайно. Александър Мутафов е роден в Шумен, но животът и творчеството му са свързани с морето. Създателят на българската морска живопис живее в Созопол по няколко месеца в годината и буквално го преобразява в артистично място за художници, писатели, актьори, музиканти, интелектуалци. Тъкмо заради това и арх. Атанасов настоява галерията да носи неговото име. За съжаление обаче, писмото му остава само част от архива на администрацията, защото болшинството съветници са на друго мнение. Те гласуват предложението на кмета на града Тихомир Янакиев галерията да носи името на местния художник Яни Хрисопулос, а не на големия български маринист с международно признание, който превръща Созопол наистина в Град на спасението и вдъхновението.
Роза Енчева
