Арх. Добрил Добрев е роден в Шумен на 4 април 1947 г. Завършва Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС) в София през 1970 г. Започва кариерата си като архитект през 1971 г. Бил е председател на Дружеството на архитектите в Шумен и дългогодишен член на ръководството на Съюза на архитектите в България. Носител е на редица първи награди от национални и регионални конкурси. Основоположник е на постмодернизма в архитектурата, чийто най-ярък пример през 80-те години на миналия век у нас е сградата на Община Велики Преслав.
Арх. Добрев, общинската управа обяви, че има намерение да направи национален конкурс за проект за цялостен ремонт на централната градска част на Шумен от автогарата до площад „Оборище“. Вие сте автор на проекта на пешеходната част в центъра, реализиран през 80-те години на миналия век. Някой потърси ли Ви? Разговаря ли с Вас? Поиска ли мнението Ви какво и как да бъде направено?
– Не. Дали това означава неразбиране на значението на миналото, не знам. Дали е израз на пренебрежение, също не знам. Със сигурност обаче знам, че думата град произлиза от градеж, а един град се гради още от неговото създаване. Тухлите, с които се изгражда, са сградите, улиците, площадите, градските пространства и т.н. Миналото на Шумен е в неговите основи, а да правиш градеж, без да си запознат с основите, не води към добро бъдеще. Полезно е да познаваш миналите идеи, намерения, проекти и реализации, защото искаш или не, ще градиш върху тях. Не можеш да разрушиш всичко и да започнеш от нищото. Идеята за създаване на пешеходна зона в центъра на града се роди в мислите ми преди 1980 г. За щастие успях да убедя тогавашната управа, че гражданите на Шумен се нуждаят от нея и пристъпихме към нейната реализация. Обяви се национален конкурс. Събрах колектив от арх. Савко Бояджиев и художника Антоний Джамбазов и спечелихме призовото място. В следващия етап на проектиране се включи и арх. Иво Петров. Централната пешеходна зона беше реализирана въз основа на този национален конкурс. Проектът спечели с идеите, които предлагаше. За съжаление, не всички бяха реализирани, но те могат да бъдат осъществени сега. Идеята на общината за изработване на проект в широкия обхват от автогарата до пл. „Оборище“ заслужава адмирации. Проблемът е, че в европейската практика съществува предварителен етап на всестранен анализ, проучване и изследване на нуждите на обществото за тази най-ценна територия от градския организъм. Дали това е направено обаче, не зная.
Как стои въпросът с авторските права?
– Според Закона за авторското право, Глава втора „Обекти на авторското право“, чл.3, (1), т.6, „Централна пешеходна зона гр. Шумен“ е „реализирано произведение на архитектурата“ и е „закрилян обект“ т.е. закриляно авторско право от закона. Това е сухата страна на въпроса. Но моралната, гражданската и професионална етика са другата страна, която аз ценя повече. Бих искал да видя от общинската управа подобаващо отношение не само към значимо постижение на шуменски архитект и неговия колектив, но и от самия ни град. Това е постижение, което е оценено положително в различни професионални и граждански класации (първа национална награда на САБ, наградата на Шумен и първо място в национална класация от слушатели на БНР). В този смисъл ще се обърна лично към кмета на моя град, тъй като смятам, че важна част от неговия статус е защита на правата на неговите граждани.
Със сигурност пешеходната зона на града има нужда от осъвременяване. Как според Вас трябва да се подходи при реализирането на едно такова мащабно намерение?
– По-горе споменах за европейската практика да се отдели време за подготвителен етап за изследване и анализ на сегашните и бъдещите функции и съдържание на обхванатата територия. На този етап е необходимо да се приложат различни форми на анкети, професионални и граждански срещи и обсъждания. Целта е гражданите и техните сдружения да участват пряко още в началото на процеса по реализиране на идеята на общинската управа. След това трябва да бъде направен професионален анализ на изследването и едва тогава да се пристъпи към изработване на задание и организиране на съответния конкурс.
С течение на времето всеки обект има нужда от осъвременяване. То трябва да се извършва внимателно, с уважение към миналото и вложените в него усилия на обществото, без да се нарушават доказалите се във времето качества на идеята на проекта. Осъвременяването не е рушене. Не можем да осъвременим Айфеловата кула, ако я облицоваме със съвременен алуминиев материал. Но ако втъчем в нея, без да нарушаваме приетия от обществото образ, съвременни технологии на електронизация, компютризация и т.н., това е друго нещо. И най-важното, осъвременяване се прави от автора архитект, тъй като той познава най-добре обекта от времето на проектирането му до дълговременната му експлоатация. Впрочем, това е въпрос на култура или на липса на такава.
Aко се спрем конкретно на централната пешеходна зона, е важно да запазим главното в нейната идея. Да запазим структурата на нейното обемно пространствено решение, подчинено на терасирането на терена и създадените пространства, втъкани и подчинени на диагоналния растер, доказал се във времето като най-подходящ за организиране на главните функции и съдържание на дейностите, които се осъществяват в нея. На второ място бих поставил запазване на гамата от изграждащите я материали. Керамиката с нейния топъл цвят, релеф и геометрия, инспирирана от уникалната преславска рисувана керамика, плочи, продуктов дизайн на автора и характерни единствено за центъра на Шумен. Масивният камък и гранитните стъпала, за съжаление са непостижими за прилагане поради високата си цена и трудна доставка. Не е за пренебрегване зелената система от видове дървесна растителност и системата от чимширови масиви. Тези и всички останали елементи, изграждащи зоната, са свързани помежду си и осъвременяването им не трябва да нарушава общата хармония, усещана подсъзнателно от гражданите. Тя трябва да се запази, защото времето е доказало, че е предпочитана от шуменци и гостите на града.
Преди няколко години беше направен конкурс. Бяха одобрени два идейни проекта на два различни авторски екипа. Вие бяхте участник в единия от тях. Ще се включите ли, ако бъде обявен национален конкурс?
– За съжаление, въпросният конкурс беше с неясен статут и не съвсем коректен що се отнася до авторските ми права. Той беше израз на съмнителна професионална етика и с очакван край.
Винаги и с удоволствие бих споделил бъдещо участие в конкурс за архитектурата на родния ми град. Обхватът на конкурса е много по-голям от територията на реализираното произведение на архитектурата „Централна пешеходна зона“, върху която са авторските ми права. Естествено очаквам в заданието за конкурса общинската управа да заложи спазване на авторското право в реализирания обхват. Правилният подход е надграждане, а не рушене.
Темата за обновяването на централната част на града е в публичното пространство от няколко месеца. Защо досега няма никаква реакция от архитектите в града?
– Не мога да говоря от името на колегите, но безспорно да има реакция е признак на гражданско и професионално поведение. Може би има очакване за по-голяма яснота в намеренията на общинската управа. Или по-скоро е в резултат на замърсена атмосфера на отношенията в областта на културата и в частност на архитектурата поради грешна оценка на ролята на изкуството за бъдещето на обществото и на града ни. Такова състояние е вредно както за управата, така и за всеки гражданин, но вярвам, че не е непоправимо.
Мисля, че няма шуменец, който да не се интересува как ще изглежда центърът на Шумен. Защо е важно за Вас като архитект да се чуе и гласът на гражданите?
– Виктор Юго е убеден, че архитектурата се прави от обществото. Ето защо е важно да се чуе гласът на гражданите. Архитектурата не е самоцел. Тя е изразител на обществения светоглед посредством творчеството на архитекта. Но каквото е обществото, такава е и архитектурата. Много е важно архитектът да чуе гражданите, но също толкова важно е и гражданите да чуят архитекта. В този смисъл разговорът е задължителен.
В момента се водят преговори между собствениците на недовършените сгради в т.н. „нов център на Шумен“. Хотел „Мадара“ става жилищен блок. Общината обяви, че ще изгражда подземна улица в тази част на града и че ще има конкурс за пешеходната зона. Доколко синхронизирането на всички страни е важно за резултата, който в крайна сметка ще се получи?
– Синхронизирането е въпрос на уважение към другия и на професионализъм, но най-важното е да обичаш града си.
Ще потърсите ли среща с общинската управа и какво бихте посъветвали кметското ръководство?
– Замислил съм такава среща. Ще е добре, ако тя се състои на чаша кафе и в приятна атмосфера. Нали целта е да се роди нещо „на полза роду“. Да съветвам? Не, не се отъждествявам с високото, предпочитам добронамерения разговор.
Роза Енчева
24shumen.com
