Днес Православната църква чества Рождество на Св. Йоан Предтеча, Кръстител Господен, втори по чест и достойнство сред светиите. За него Христос казва „Между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Йоан Кръстител /Лука 7:28/.
Църквата е учредила няколко годишни празници в негова прослава, а иконата му задължително стои отдясно на Спасителя на централния иконостас във всеки православен храм.
Бог чрез пророк Малахия предсказал, че преди самото идване в света на Христос ще се яви Предтеча, т.е. Предшественик на Христа.
За родители Господ избрал благочестивите роднини на Пресвета Дева Мария – свещеник Захарий и жена му Елисавета. Те били вече стари и нямали деца, но с търпение и благодушие носели изпитанието, покорни на Божията воля.
Веднъж Захарий извършвал богослужение в Иерусалимския храм. Когато влазъл в светилището да покади му се явил Ангел Господен, застанал отдясно на кадилния жертвеник и казал на смутения Захарий:“Не бой се, Захарие понеже твоята молитва биде чута и жена ти Елисавета ще роди син и ще го наречеш Йоан. /Името е еврейско, чийто смисъл е „благодат Божия“, „дар от Бога“./ И мнозина ще се зарадват на рождението му, защото той ще бъде велик пред Господа. И ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си, мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог, та да приготви Господу народ съвършен.“
Захарий от радост не повярвал и казал:“По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.“
Ангелът му отговорил:“Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога и съм пратен да говоря с тебе… и ето ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това.“
На този ден по народна традиция у нас се почитат и слънцето, водата и билките.
В различните части на България той се нарича още Среди лето, Еньовден, Яневден, Иванден, Иван Бильобер.
Според народната вяра от Еньовден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. В нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила, а билките имат най-голяма сила. Според преданията тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва.
Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. От набраните билки се увива венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека.
Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни.
На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е „хаталия“ (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Освен това, Св. Еньо е един от християнските светци- градушкари.
Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане (пари таласъмлии), излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.
Днес празнуват всички с имена: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо.
24shumen.com
