Днес е един от най-хубавите и любими празници, свързани с пролетта – Баба Марта и закичването с мартеници, които традиционно се слагат на 1 март за здраве.
Класическата мартеница се прави от усукани конци – бели и червени и се подарява за здраве на 1 март. В някои краища на България е многоцветна или само с добавка на синьо. Освен на хората, се закачва на домашните животни и плодните дървета.
Българската фолклорна традиция свързва с Баба Марта и месец март с много обичаи и празници, посветени на идващата пролет.
Колко е древна тази българска традиция, едва ли някой може да каже. Някои я свързват с траките, други смятат, че е пренесена от прабългарите.
Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък. След 9 дни, според това, което има под камъка, се гадае за бъдещето на човека. Ако има мравки – годината ще е богата, ако има по-големи буболечки – добитъкът ще се множи, ако има червеи – ще има много коне. Поради тази причина се наричат и гадалушки. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.
Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи. Месец март е единственият женски месец.
В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ – ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време – пак женското, но стихийно, рушащо начало.
От по-ново време е друга приказката за Баба Марта. Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име – Сечко. Само че единият наричали малък, а другия – голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята.
Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките. Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе. „Не извеждай, булка, на паша рано е! Скоро Сечко си отиде“ – думал й свекърът. „Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло й напомнил старецът. Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!“. „Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи – казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината. Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна „Баба Марта“ и да носи само добрини на хората.
Днес имен ден празнуват хората, носещи имената Марта, Мартина, Мартин.
Честита Баба Марта!
24shumen.com
