На 21 януари по стар стил отбелязваме Бабинден – един от големите народни женски празници. Той посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден е загубил доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да ѝ „полеят“. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“
След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща „молитвената вода“ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.
На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на „бабата“ и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.
Днес църквата почита Св. преподобни Максим Изповедник, Св. мъченик Неофит и Св. мъченици Евгений, Канидий, Валериан и Акила.
Свети преподобни Максим е един от най-авторитетните учители и разпространители на православието. Името Максим идва от латински език и означава „най-голям“, „най-велик“. Неофит е от гръцки език и означава „новопокръстен“.
Максим е роден в богато и уважавано семейство. Водил е усилена борба срещу навлизащата монотелска ерес, според която християнството не било богочовешка религия. Отказал се от длъжността си на секретар на императора, светецът се оттеглил в света обител и се съсредоточил върху философията.
В знак на почит го провъзгласили за игумен, но светецът отказал и предпочел уединението. След този период се отправил към Африка, за да се бори с езичеството.
Красноречието и доводите му го направили нежелан за владетелите и впоследствие бил съден в Цариград като държавен изменник, след което изпратен на заточение в Тракия.
След години отново бил подложен на изтезания – отрязали езика и дясната му ръка, за да не може повече да пази и проповядва вярата си. Същата съдба сполетяла и Свети Анастасий. Двамата били изпратени на заточение в днешна Добруджа.
Имен ден имат Максим, Максимилиан, Неофит, Агнеса, Валери и Валерия.
24shumen.com
