На 14 септември отбелязваме църковния празник Въздвижение на Светия кръст Господен, наречен още Кръстовден.
В православния календар днешния ден е в памет на Христовите страдания, в чест на Въздигането на кръста.
Българската православна църква извършва поклонение пред кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. Това е един от Дванадесетте велики християнски празника.
По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
Народът вярва, че на Кръстовден „денят и нощта се кръстосват“, което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон – времето застудява, водите на морето и реките изстиват. От Кръстовден може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът. На Кръстовден се спазва строг пост, „говеее се за кръста” и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки. На трапезата се слагат грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни. На Кръстовден най-възрастната жена в дома трябва да опече специален обреден хляб, наречен Кръстова пита, украсен с голям кръст по средата.
В миналото обаче, в противовес на църковния канон, който изисквал строги пости, дедите ни свързвали празника със събори, панаири и курбани.
Днес имен ден празнуват всички, носещи имената: Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, Кръстина, Кънчо и Ставри.
24shumen.com
