Един път е случайност, два пъти е съвпадение, три пъти – вражеско нападение. Това е написал през миналия век по друг повод Ян Флеминг. Но важи с пълна сила за убийствата по пътищата у нас.
– 22 юни 2003 г. – 27-годишният Павел Йотов – син на шеф на Врачанското следствие и зет на началник на РПУ-Враца, влачи с автомобила си 50 метра 17-годишно момиче и 18-годишно момче. На първа инстанция съдът го дарява с 3 години условно, защото е извършил убийството по непредпазливост, а не защото е пил. Освен това съдебният състав отсича, че двамата загинали са съпричинители на смъртта си, защото вървели от дясната страна на пътя по посока на движението. Оказва се още, че и кръвната проба на Йотов е взета неправилно и не става за доказателство.
– 5 август 2007 г. – Световният шампион Максим Стависки подкарва бясно джипа си „Хамър” и пиян убива край морето мъж и оставя парализирано завинаги младо момиче. Дни по-рано – на 28 юни 2007 г., световнонеизвестен бизнесмен (Ивайло Георгиев, на 31 години от Белоградчик) прегазва жена в пешеходна зона на курорта „Албена”. Мястото било забранено за движение на автомобили, а джипът (отново „Хамър”), шофиран от убиеца с 1.9 промила алкохол, нанесъл смъртоносния удар със 117 км/ч. Общото между двамата герои (без кавички, защото това се героите на нашето време) е, че получиха условни присъди (по 2 години и половина), независимо от протестите на обществото, особено срещу стореното от фигуриста, който при това беше и лице на кампания за безопасност на движението.
Според върховните съдии, гледали делото, деянието било изолиран инцидент в житейския път на Георгиев, който проявявал критично отношение към стореното и този размер на наказанието щял да има превантивен ефект.
– 5 август 2011 г. – 24-годишният Бисер Андреев, служител на Главна дирекция „Съдебна охрана”, прегазва двама млади хора, целуващи се автобусна спирка, докато участва с луксозното си БМВ в нерегламентирана нощна гонка по бул. „България” в София. Чак в средата на 2020 г. синът на прокурор от ВКП получава за двойното убийство присъда (по-скоро подарък) от 1 година и половина условно.
– 10 септември 2018 г. – 25-годишният Петър Здравков, летейки по булевард „Приморски” във Варна със 114 км/ч, помита с БМВ-то си 37-годишен мъж, чието тяло прелита над 30 метра. След убийството Здравков напуска местопрестъплението и е заловен след почти денонощие. Оказва се, че той никога не е имал шофьорска книжка, има проблеми със зрението, а по време на убийството е бил и дрогиран с кокаин и канабис. Делото на Здравков минава по съкратената процедура. Варненският окръжен съд постановява 9-годишна ефективна присъда, която след редукция с 1/3 става 6 години. На следващата инстанция наказанието е увеличено окончателно на 7 години затвор. Зад решетките лицето Здравков прекарва малко повече от 3 години и 9 месеца и е освободено предсрочно за добро поведение.
– 19 април 2020 г. – 22-годишният Кристиан Николов убива на кръстовище в София Милен Цветков, който чака в автомобила си зелен сигнал на светофара. Джипът – „Ауди” Q7, се е движил с 80 км/ч при разрешени 30 км/ч и няма спирачен път, а в кръвта на Николов е установен коктейл от четири наркотика. През март тази година той получава на първа инстанция 9-годишна присъда.
– 11 ноември 2021 г. – 19-годишният Петър Маринашки убива до пловдивското село Кадиево две момчета, на 16 и 17 години, и ранява още две, пътували в колата, която той е шофирал напушен. Осъден е на 5 години затвор и 8 години без право да сяда зад волана. Маринашки обжалва присъдата и продължава да шофира.
– 5 юли 2022 г. – 35-годишният Георги Семерджиев кара поне със 130-140 км/ч по централен столичен булевард. Минава на червен сигнал на светофара, блъска такси и асансьор на метрото, джипът се разцепва на две и задната половина убива две момичета, на 22 и 26 години, които вървят по тротоара. Убиецът е с фалшива книжа, а колата – оръжие на убийството, е спряна от движение и с фалшиви номера. Семерджиев бяга от местопрестъплението, подпомогнат от полицайка, която по-рано го е снабдила със стоп-палка и синя лампа. Заловен е дрогиран на другия ден, оказва се, че има 47 акта и 49 наказателни постановления.
Този списък, за съжаление, може да продължи още много дълго, но колко трябва да станат черните забрадки, за да отвърнем на вражеското нападение?
Ужасната, нелепа смърт у нас се повтаря много повече от три пъти, но пътищата за излизане от ситуацията остават задънени. След последния засега трагичен инцидент държавата започва единственото, което си знае – поредна кампания за безопасност на движението. Тя ще вдигне шум ден-два, но няма да доведе до траен резултат. Айнщайн отдавна е казал какви са тези, които правят едно и също, а очакват различен резултат. Преди години беше създадена Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата”, в която влиза и Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата. По неясни причини Агенцията беше поверена на една зам.-министърка на регионалното развитие, която след като вкара реформата във водния сектор в запушена тръба, стори същото и с пътната безопасност. Но докато заради първото плащаме все по-скъпо все по-мътна вода, то заради второто загиват хора. Откакто съществува тази Агенция, убитите на пътя се увеличават всяка година с изключение на 2020, когато пътуванията бяха значително по-малко заради въведения локдаун.
Отдавна е назряла необходимостта от промени в нормативната база, бързо и неотменно наказание на убийците на пътя, анализ на състоянието на пътищата, справяне с купените свидетелства за шофиране, изгонване на корумпираните пътни полицаи и т.н. Звучи познато, но за да се предприеме нещо у нас трябва да се повтаря до втръсване.
Но преди това трябва да дадем отговор на най-важния въпрос – кой е отговорен за вражеското нападение? Преките убийци на пътя, държавата, чиито институции не си вършат работата, или обществото. Едни са написали така законите и правилата, че убийците на пътя преминават (почти) безнаказано през мрежата на закона. След поредното брожение в обществото, предизвикано от безсмислена смърт на пътя, те само увеличават размера на наказанията без да се интересуват дали това води до очакваните от хората резултати. Втори нарочно или от некадърност не събират необходимите доказателства или не пишат читав обвинителен акт. Трети (кога външно мотивирани, кога по съвест) издават присъди, отговарящи на куцата буква на закона, но не и на неговия дух. Четвърти се възмущават – по-често на маса вкъщи или в най-добрия случай в социалните мрежи. Но никой никога не е виновен. Убийците на пътя обаче са отгледани. Първо, в семейството, което им е създало лъжливото усещане, че за тях законите (писани и природни) не важат. И второ, от онези представители на отговорните институции, които са със широко затворени очи и широко отворени джобове.
Във всичко до тук няма нито едно случайно съвпадение. Защото нашият враг (макар и в различна степен) – това сме ние. И докато не се справим с този враг, винаги ще ни дебне опасността някой да ни убие. Независимо дали спазваме правилата, движейки се по пътя или ходейки по тротоара.
А докато това време дойде, ако изобщо дойде, редовете в черния списък ще продължат да се увеличават.
24shumen.com
