На 6 май мюсюлманското население в България празнува Хъдърлез, който отговаря на Гергьовден и се приема за начало на лятото. Празникът е посветен на двама мюсюлмански светци – Хъдър и Илияз, покровители на хората, животните и плодородието.
Според вярванията, двамата винаги се движат в противоположна посока – ако единият върви към изток, другия върви на запад, ако единия е на север, другият държи юга. Това правят, за да помагат на хората от различните пространства. Според народната вяра те са невидими, но понякога се явяват в човешки образи и искат помощ; ако не я получат, тези, към които са се обърнали, са обречени на неуспех, а понякога и на големи беди. Двамата светци се срещат само веднъж в годината, между първи и пети май, за да си разкажат къде са били, какво добро дело са извършили, с какво са помогнали на хората. Но ако този период се случи в петък, не се срещат.
На 6 май момичетата или млади невести донасят вода от седем чешми и пущат в бакърено котле зелени листа и клонки, на които поставят белег. После едно момиче вади белязаните листа и клонки, а другите пеят четиристишия – манита и според съдържанието на съответното четиристишие се гадае за бъдещ съпруг, бъдещ радостен или тъжен семеен живот, за житейската съдба на момата. След като свършат с изваждането на листата и клонките, всички присъстващи измиват лицата си с водата, а клонките хвърлят в реката. На Хъдърлез отиват на аязмо (извор с лековита вода) за здраве, мият се там или се къпят, като оставят дрехите, с които са се потапяли във водата, на някое дърво, пускат пари в аязмото.
При алианите срещу празника две първородни моми с калайдисан бакър обхождат къщите и събират нишани (белег). Като стигнат до някоя къща, внимават да не застават под стрехата и стопанката, без да ги кани им дава нишан. Щом съберат всички нишани, занасят котлето в къщата на младоженци, които последни са се оженили през годината. Оставят го под трендафил и го покриват с кърпа.
В деня на празника – 6 май – стопаните стават рано и обхождат нивите, а стопанката изважда и простира навън всички вълнени покривки, калъфи за възглавници, постелки, за да ги напече слънцето срещу молци. След като ги напече достатъчно, стопанката ги събира и нарежда, като между тия, които не се използват, слага листа от орех.
Момичетата отиват рано и се търкалят в житните ниви, като предпочитат посятите с ръж, за да са им дълги косите. Като се приберат вкъщи, майките седнали на намотано на кълбо въже, сплитат косите им на плитки с пожелание да са дебели и дълги като въжето. Плитките се сплитат винаги тек, в зависимост от гъстотата на косата – 3,5,7 може и 9, а на омъжените жени плитките са чифт.
Около обяд стопанинът се връща от полето с класове ръж или жито и сядат да се хранят. Този ден готвят сърми – булгур, завит в листа от лобода, залети със счукан чесън и кисело мляко, ядат прясно сирене и кисело мляко. Не варят прясно мляко и яйца, не взимат игли и ножици, за да не се явяват змии. Като се нахранят, отиват на люлките, завързани на дърво до мегдана и се люлеят за здраве. След люлеенето жените отиват в къщата, където е котлето с нишаните. Двете моми, които са обикаляли домовете, за да съберат нишаните, хващат едновременно от двете страни дръжката на котлето и тръгват. Близо до тях ги следва жена, наметната с голяма черна кърпа. Оставят котлето в средата на алая и една от момите сяда до него. Жената сваля от себе си черната кърпа и покрива момата и котлето. На момата дават огледало, в което тя непрекъснато се оглежда, като с една ръка вади нишаните. До нея стоят две жени с пръчки в ръце и поемат подадения нишан, окачват го на пръчката и го показват на присъстващите. Жената, чийто нишан е изваден, слуша едно мани от жената, която го е подала. И така се изваждат всички нишани.
В тоя ден се коли агне курбан, готвят го на яхния и се събират да го ядат заедно.
Автор: Елена Огнянова, Традиции и празници в България
