От днес за православните християни започва Страстната седмица или дните на Христовите страдания преди Възкресението. Тя е последната от великденския пост и през всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата.
Това е седмицата на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.
Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.
На Велики понеделник евангелистите разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Велика сряда ни припомня за една жена, разкаяла се блудница, която изляла драгоценен елей върху Господа в дома на Симона прокажени (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). С това тя Го помазала за погребение, приживе оплаквала, омивайки нозете Му със сълзите Си и откривайки ги с великолепните си коси. За нея Той каза, че много се прощава на този, който умее много да обича.
Но на този ден е и Зловещият заговор – Иуда обещал да предаде Господа за тридесет сребърника (Мат. 26:3-5, 14-16, Марк 14:1-2, 10-11, Лук. 22:1-6).
Голяма е разликата между спасената грешница и погиналия Иуда, избран преди това за апостол: тя отдала цялото си богатство за Христа и целувала нозете Му, а той продал за пари Учителя си с целувка. Общата тема на първите три дни на Страстната седмица е краят на света и съдът Христов.
На Велики четвъртък Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26). Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: “не дойдох да служа, а да послужа“. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.
След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.
Моление Господне в Гетсиманската градинаСлед вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина (Мат. 26:36-46, Лук. 22:39-46, Иоан 18:1), дето се молил до идването на предателя.
На сутринта на Велики четвъртък обикновено се боядисват яйцата, но това може да стане и в събота. Първото боядисано яйце винаги е червено. С него стопанката на дома потърква лицата на децата, за да са здрави.
На Разпети петък се припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.
Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие.
Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения – земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество.
На този ден постът е особено строг и не се яде нищо, а се пие само вода. През деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва. Вярващите на Разпети петък ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя.
На Велика събота се възпоменава погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица.
Иудеите запечатали гроба и поставили стража.
Велика тайна! „Да замълчи човешкото създание!“ – пее Църквата вместо Херувимската песен на Велика събота. Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението.
Събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.
На този ден се посещават гробищата и се раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня.
Източник: pravoslavieto.com
