Помните ли онзи виц за песимиста и оптимиста? Единият казал, че по-зле не може да стане, пък другият отговорил „А, може, може“.
Едва 15 на сто от нашенци били оптимисти, че следващата година ще е по-добра, сочи изследване на световната асоциация „Галъп интернешънъл“. Песимизмът ни е в такива размери, че в класацията изпреварваме дори Афганистан. По-черногледи са единствено турците. В края на 2021 година глобалните нива на надежда и щастие леко намаляват в сравнение с миналата година. Страховете за предстоящи икономически трудности остават високи. Основен фактор е глобалната пандемия. В Нигерия 61% са оптимисти за икономиката. В България, забележете, 64 на сто очакват икономически трудности. Най-сериозният процент е в Турция – 72, в Афганистан пък той е 60.
Открай време в класации по липса на щастие заемаме челните места. Не е някаква новост. Едва ли ще има пробив и занапред. А и като добавим вроденото черногледство, мнителност и типично обезверяване на нашенеца, нещата са ясни. В същото време, родният индивид може искрено да се ощастливи дори само при мисълта да изпразни бутилка ракия на тротоара с двама-трима авери. Из съзнанието му няма да премине дори за миг някакъв трагизъм, породен от липсата на сертификат. Битие, изпълнено с малки, радостни мигове, на съвсем ниска цена.
***
В края на годината равносметките са дълги и тягостни. Но има и някои забавни.
Севернокорейският лидер Ким Чен-Ун е бил третият най-търсен политик от интернет потребителите в света през тази година, показват данните на германска фирма за анализ. Онлайн търсенията на Ким са били средно 1,9 милиона на месец, като той остава зад американския президент Джо Байдън, който оглави списъка със 7 милиона търсения, и британския премиер Борис Джонсън с 2 милиона.
Най-търсената ключова дума, свързана със севернокорейския лидер тази година, е била „загуба на тегло“, установява отделен анализ на Google Trends.
А, ето какво вълнувала световната общност! Килата на последната издънка от фамилията Ким. Какво тук значат някакви си балистични ракети? Момъкът стопил мазнини от 140-килограмовото си туловище. Вероятно са ровили в нета с личен мотив „Как, бе, момче, как го постигна?“.
По-щастливите нации от такива неща се вълнуват.
Което неусетно прехвърля към първото публично появяване на Пеевски от години насам. Помните, като отиде уж да го разпитват. Топ новината тогава не бе завръщането на „джингибито“, а колко килограми свалил, пък как добре изглеждал. „Ако го видите, няма да го познаете“, бе рекъл месеци преди това Борисов, дето уж хич не се виждали двамцата. Ама Кой да повярва. Чудото бе толкова голямо, че бе единствената тема от официална поява №1.
Значи, все пак, и нашите проблеми не са толкова големи. Щом медиите се вълнуват от теглото. Има оптимизъм и за тях. Като бутилка гроздова, издънкана на пейката в парка. Радостни мигове за има няма 2-3 часа.
24shumen.com
