Днес е делничният 25 май, ден след празничния 24-ти.
От днес всеки, които пише на кирилица, трябва тихо да показва на дело, че всичко казано за българската азбука вчера не е изтъркано клише, загубило смисъла си от много повтаряне. Действителната почит към българските букви не са паметниците на Светите братя, нито венците и цветята, поставяни на тях един път в годината, нито помпозните, но празни речи. А простото чисто ползване на буквите всеки ден, всеки час. Но не за лъжи и хули.
Така ще има още един аргумент за защита на българските букви. И ще се дава адекватен отпор и на тези, които искат да заменят кирилицата с друга азбука, и на онези, които не признават българския принос за създаването й. През годините досега има няколко опита кирилицата да бъде сменена с латиницата, а някои прогнозират, че след десетилетия това може да стане, но с китайските йероглифи.
Някои политици побързаха да се похвалят, че кирилицата е станала третата азбука в ЕС и дори може да се види на евро банкноти. Само че на тези банкноти стои руската кирилица. Радетелите за българската кирилица, виждайки нежеланието на наведени политици да защитят българските букви, прибягнаха до формулировката „българска форма” на кирилицата. Така не се дразни бившият Голям брат, който не спира с опитите си да ни стане бъдещ Голям брат. А в последните години и да унижава българския народ, като заменя история с география. Но истината е, че изписване на кирилицата, което се учи в училищата у нас, но по ред технически причини се среща рядко при печатането на книги и вестници, е по-красиво и по-лесно за възприемане. И най-вече е наше, българско.
За да имаме самочувствието да дадем твърд отговор на всякакви опити за омаловажаване на нашите приноси, независимо от коя посока идват те, преди всичко трябва да намерим себе си като нация. Вече над 150 години се лутаме ту на Изток, ту на Запад, но никога не поглеждаме по-надълбоко към себе си. Не може да върви напред народ, който е взел от други двата най-важни девиза, които следва. „Свобода или смърт” е произнесен за първи път в Америка през 1775 г., а „Съединението прави силата” е заимстван от Белгия, но се използва от още редица други държави. България няма свой автентичен национален девиз. Който да е родила, изстрадала и следвала през последните десетилетия. Няма по-добра основа за неговото сътворяване от цялата история на българските букви. Навярно някога ще се роди морален и интелектуален колос, който ще успее да го измисли и наложи, каквото и да му струва. Но за да стане това, всеки един от българите трябва днес да пази и ползва буквите за това, за което са създадени.
За заявяване на идентичност, за разбирателство между хората. За писане на думи като мама, обич, дете, усмивка, цвете, щастие.
До следващия празничен 24 май остават 364 делнични дни.
24shumen.com
