Бихме могли да наречем тази история инициатива на представител на местната общност, активизирал се в почистване на градски зони в името на създаване и поддържане на красиви, удобни и чисти публични пространства. Или просто да я разкажем каквато е.
Роза Симеонова е на 66 години. Малко повече от година живее в апартамент в кв. „Еверест“. И от нанасянето си до днес не може да се примири с морето от боклуци наоколо. След като подрежда своя нов дом, тя се захваща и с разчистването на „двора си“- междублоковото пространство, района на трансформатора, „брадясалите“ гаражи, свободната зелена площ, мястото в източна посока към спирката, да е както обича- чисто и подредено.
Мислено е разделила терена на седем малки и два големи обекта, и отново мислено отдавна ги е почистила. Физическите и сили обаче не стигнали да се справи реално с тази задача, за която си поставила амбициозен срок началото на ноември.
Част от площите са превърнати в бунище от боклуци, трупани с години. Роза събира отпадъци в дните, в които излиза да чисти, когато не е валяло, не е заета да приготвя вкусотии за внуците си или не прави зимнина, когато се чувства добре, въпреки годините и сериозните си заболявания, сред които астма и диабет, и въпреки въпросите и коментарите на околните. Помага си с мотика, за да „пречупи“ големите треви и храсти и с търмък събира на куп това, за което на същите околни не са им стигнали сили да изхвърлят в контейнерите. Сама пълни и изхвърля чувалите с боклуци. След 31-вия вече е спряла да ги брои. Често посяда на столчето, което си носи. В усилията си да разчисти отпадъците, Роза е сама. Опитала да привлече и съседи към каузата си, но не срещнала разбиране и подкрепа. „Не се оплаквам и не упреквам никого, просто не мога да издържа боклуците, които са наоколо, човек не трябва да е особен естет, за да не го дразни тази гледка. За себе си го правя, да ми е хубаво. Работя с любов, желание и воля. Отделям два, най-много до три часа и с много почивки. Ако работя повече след това съм съсипана и всичко ме боли, все едно че валяк е минал през мен“, казва Роза. Споделя, че в началото й е било по-тежко заради неразбирането и коментарите, но сега се притеснява единствено, че няма да й стигнат силите да успее да почисти всичко.
Роза казва, че има моменти, в които се отчайва, но после понеже е инат човек и с корав характер, бързо се съвзема. „Искам да проверя докъде мога да стигна, а и до къде ще стигнат другите. Обидно ми става, когато видя нови отпадъци, там където вече съм почистила. Заболя ме и когато ми откраднаха празните чували, ала никой не посегна да вземе онзи, който бях напълнила с боклуци и понеже заваля, стоя 4-5 дни, да го изхвърли и да си го прибере. Не знам дали от годините, болестите или глупостта на хората, обидно ми стана и когато вместо да ми помогнат видях, че са оставили юрган и завивки да им ги изхвърля, а контейнерът е на 50-60 метра. Ако не беше коравият ми характер, бих се разплакала. Отказах се този ден да излизам, въпреки, че се бях приготвила и с ръкавици, и със столчето“, разказа Роза. Не би отказала помощ, за да се справи с лианите, клоните и морето от боклуци. Благодарна е, че в близките дни е получила предложение за помощ от ентусиазирано момиче от доброволческа група. „Благодарна съм им, че проявиха интерес. Ще бъде лицемерно, ако откажа помощ. Искам да имам сили да свърша всичко, но по-бързо ще се справим, ако сме повече. След основното разчистване, аз после ще си правя оборките. Обичам да гледам зеленината, но виждам само боклуци, които събирам с поглед. Не искам снегът да завали и да затрупа всичко и цяла зима да го мисля. Не съм герой, просто преследвам упорито идеята си да махна това, което ме дразни“, казва Роза.
24shumen.com
