Одобрен е доклад с нови и актуализирани мерки в Националната програма за реформи на Република България за 2020 г.
Министерският съвет прие доклад и отчетна таблица към Националната програма за реформи (НПР) за 2020 г. Те съдържат нови и актуализирани мерки, които са в отговор на Препоръката на Съвета на Европейския съюз от 2020 г.
Ангажиментите в НПР са допълнени с двадесет и девет нови мерки в областите: ефективно справяне с последствията от пандемията COVID-19, подпомагане на последващото възстановяване и на икономиката, укрепване на здравната система и регионално разпределение на здравните работници, активни политики на пазара на труда, равен достъп до образование, подкрепа за малки и средни предприятия, екологичен преход, електронно управление, борба с изпирането на пари и правна рамка по несъстоятелността. Актуализирани са пет мерки в областите: достъп до здравно-социални услуги, екологичен преход и правна рамка по несъстоятелността.
Приведената в съответствие с Препоръката на Съвета отчетна таблица е база за проследяване и отчитане изпълнението на мерките в отговор на отправените към страната ни препоръки от 2019 г. и 2020 г.
Отчетът за изпълнението на специфичните препоръки ще бъде представен на Европейската комисия през април 2021 г. със следващата актуализация на Националната програма за реформи и на Конвергентната програма на България (2020-2023 г.).
Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще отговаря за изпълнението на териториалните планове за справедлив преход
С оглед необходимостта от балансирано териториално развитие и разпределение на ресурсите на територията на страната, правителството прие Решение на Министерския съвет, с което определи Министерството на регионалното развитие и благоустройството като отговорно ведомство за осигуряване изпълнението на териториалните планове за справедлив преход чрез Фонда за справедлив преход по „Програмата за развитие на регионите“ за периода 2021-2027 г.
С Механизма за справедлив преход, първи стълб от който е Фондът, в рамките на Европейската зелена сделка ЕК дава заявка, че няма да има „изоставени“ по пътя към климатично неутрален ЕС до 2050 г.
Правителството измени решения за приемане на списъци на защитени зони
Правителството прие Решение за изменения на решения на Министерския съвет за приемане на списъци на защитените зони за опазване на дивите птици и за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
С приетите изменения окончателните площи на защитените зони ще се определят в заповедите им за обявяване, като се изчисляват чрез координатите на точките, формиращи границите им, определени в приетата и дефинирана за страната геодезическа система, като отпадат изискванията за включване на цели имоти в границите на защитените зони. По този начин защитените зони ще бъдат обявени, съгласно границите, в които те са били предложени от респондентите и одобрени от Националния съвет по биологичното разнообразие и Министерския съвет.
Правителството прие отчет на Националния план за управление на отпадъците 2014-2020 г.
Правителството прие отчет на Национален план за управление на отпадъците 2014-2020 г. за периода 2014-2017 г. Националният план за управление на отпадъците 2014-2020г. (НПУО 2014-2020г.) се разработва в съответствие е чл. 28 и чл.29 от Рамковата директива за отпадъците и чл. 49 и чл. 50 от Закона за управление на отпадъците. Основната цел на НПУО 2014-2020 г. е да се допринесе за устойчивото развитие на Република България чрез прилагане на интегрирана рамка за управление на отпадъците, която да доведе до намаляване на въздействията върху околната среда, причинени от образуваните отпадъци, подобряване на ефективността на използване на ресурсите, увеличаване отговорностите на замърсителите, стимулиране на инвестициите за управление на отпадъците.
В резултат на изпълнените за заложените мерки, през последните години се наблюдава увеличаване на дела на рециклираните отпадъци в България. За 2017 г. са рециклирани 1067 хил. тона битови отпадъци, като в това количество се включват и трайно нарастващите през последните 3 години количества на компостирани биоотпадъци. Постигнатият процент на рециклиране на битови отпадъци през 2016 г. в страна е 36%, което е поредна година на нарастващ резултат. По експертни оценки в България се рециклират около 40% от образуваните битови отпадъци на пластмаса, което е с близо 10% над средното ниво за ЕС.
Продължава политиката на страната по изграждане на инфраструктурата по управление на биоотпадъците. Настоящият програмен период поставя основен акцент върху изграждането на системи за разделно събиране на тези отпадъци и тяхното рециклиране в компост. От постигнатите 36% рециклиране на битови отпадъци, близо една трета е делът на рециклираните биоотпадъци, като се очаква значително да нарасне след 2020 г., когато ще бъдат изградени всички проекти, финансирани в настоящия период.
Компостирането на биоразградимите отпадъци е изведено като основен приоритет в националната политика за периода 2014-2020 г. Съгласно Националния план за управление на отпадъците за периода 2014-2020 г. основен приоритет е изграждането на инсталации за компостиране на разделно събрани биоразградими и/или зелени отпадъци.
България успешно изпълнява също и заложените в европейското законодателство цели по рециклиране по специфични отпадъчни потоци – отпадъци от опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, излезли от употреба моторни превозни средства и негодните за употреба батерии и акумулатори, като изпълнението се движи около и над средното ниво за държавите-членки. Към момента са обхванати над 6.5 млн. жители в 188 общини в системи за разделно събиране.
Правителството одобри 41 580 лв. за стипендии за деца с изявени дарби
Министерският съвет одобри средства в размер 41 580 лв. за изплащане на стипендии на ученици по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2020 г.
От тях 36 045 лв. се предоставят по бюджетите на 18 общини за финансирането на 35 стипендии по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2020 г. Отделно от това през 2020 г. за една от общините са необходими 540 лв. за 1 стипендия, чието изплащане е започнало през 2019 година.
По бюджета на Министерството на образованието и науката се одобряват общо 4 995 лв. в резултат на 6 издадени от министъра на образованието и науката заповеди по мерки от Програмата за 2020 г.
Приетото постановление не води до въздействие върху държавния бюджет, тъй като необходимите 41 580 лв. са в рамките на разчетените за тази дейност в централния бюджет средства за 2020 година.
Одобрени са близо 34 млн. лв. за възстановяване на разходи за проведени спасителни и неотложни работи при овладяване на бедствени положения
Министерският съвет одобри допълнителни разходи/трансфери от резерва по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.
С правителственото постановление се одобряват 34 112 289 лева за извършване на дейности за намаляване на риска от бедствия, възстановяване на разходи за проведени спасителни и неотложни работи при овладяване на бедствени положения и за възстановяване на инфраструктурни обекти. Сумата се осигурява от резерва за непредвидени и неотложни разходи по Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството предостави безвъзмездно управлението на част от имот – публична държавна собственост на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ (ИАМА). Обектът е със застроена площ 279 кв. м. и e с отпаднала необходимост за Русенския университет „Ангел Кънчев”, който към момента управлява имота. По този начин ще се гарантира реализацията на проект „Повишаване на транспортната безопасност в общия българо-румънски участък на река Дунав, чрез подобряване реакцията при бедствени ситуации посредством трансгранично сътрудничество”. Също така ще се обезпечи нормалното изпълнение на дейностите на „Речния аварийно-спасителен координационен център”.
Правителството обяви също така имоти – частна държавна собственост, предоставени за управление на Сметната палата на Република България, за имоти – публична държавна собственост. Те се намират на втория етаж в административна сграда на ул. „Търговска“ № 2 в гр. Ямбол и се използват от Сметната палата за изнесено работно място в града.
Правото на управление върху имот – публична държавна собственост се предоставя на Министерството на икономиката. Имотът се намира в с. Герман, район „Панчарево“ и представлява поземлен имот с площ 10 436 кв. м, заедно с построените в него 3 сгради. До сега имотът е стопанисван от Министерството на културата, но е с отпаднала необходимост за ведомството.
Безвъзмездно се прехвърля правото на собственост върху имот – държавна собственост на община Елин Пелин. Имотът, с площ 8013 кв. м, се намира в землището на с. Елешница. Той е с историческа стойност, защото в него се намира паметник на лобното място на Йорданка Николова и е обявен за паметник на културата с „национално значение“. Общината ще поддържа паметника и ще го превърне в място за спортни и развлекателни прояви, за туристическа дейност и отдих, при спазване на условията на Закона за културното наследство.
На община Роман се прехвърля безвъзмездно правото на собственост върху имот – държавна собственост. Имотът се намира в град Роман, ул. „Пирин“ № 2 и е с площ 6 200 кв. м. В него влизат първия етаж от триетажна сграда – общежитие, със застроена площ 560 кв. м, и двуетажна сграда – учебен корпус, със застроена площ 450 кв. м. Имотът ще се използва за нуждите на Комплекса за социални услуги за деца с увреждания в града. Намеренията на ръководството са да бъде обособен кабинет за трудотерапия, помещение за провеждане на рехабилитационни и оздравителни процедури, физкултурен салон, а учебният корпус може да бъде използван като Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост.
Правителството предостави управлението върху имот – публична държавна собственост на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. Имотът се намира в гр. София район „Сердика”, ул. „Сапунджийска“ № 4, и е с площ 2 286 кв. м, ведно с построените в него седем сгради. В резултат на приемането на акта на Министерския съвет ще се даде възможност на Академията да премести в допълнително предоставената материална база всички дейности, свързани с театралното и кинопроизводството, както и значителна част от обучението на студентите е цел осигуряване на подходящи условия.
На община Тетевен се прехвърля имот – частна държавна собственост в село Галата, местност „Менова долчина“. Теренът, с площ 900 кв. м, е необходим на общината за изграждането на резервоар за питейна вода за населението на селото. Към момента село Галата е едно от населените места в общината с ежегоден летен режим за водоснабдяване поради нисък дебит в съществуващата ВиК мрежа, недостатъчни съоръжения за съхранение на резервни количества питейна вода, а с налични множество местни водоизточници, които не са включени във ВиК мрежа.
На Областна администрация – Търговище се предоставя управлението върху имот на Агенция „Пътна инфраструктура“. Той се намира в с. Паламарца, община Попово, област Търговище и включва три сгради, които са с отпаднала необходимост за дейността на АПИ. В резултат на приемането на акта на Министерския съвет, имотът придобива статут на имот – частна държавна собственост.
Министерският съвет предостави на Областния управител на Хасково правото на управление на имот – публична държавна собственост, стопанисван до сега от Агенция „Пътна инфраструктура“. Теренът, представляващ поземлен имот, е с площ 10 139 кв. м и се намира в кв. „Марийно“ в гр. Димитровград.
От публична в частна държавна собственост се променя статутът на поземлен имот с площ 117 кв. м, в който е построена масивна сграда с предназначение: хангар, депо, гараж. Имотът се намира на ул. „Оборище“ в гр. Бургас. Предоставен е за управление на областния управител на Бургас и не притежава белезите на имот – публична държавна собственост.
Кабинетът прие също така едновременно намаляване и увеличаване на капитала на „Летище София“ ЕАД със стойността на правото на собственост върху недвижим имот, който се обявява за имот – публична държавна собственост. Със същото решение се предоставя безвъзмездно правото на управление на имота на Министерството на отбраната.
Министерството на младежта и спорта получава безвъзмездно управлението на два имота – публична държавна собственост. Обектите се намират в гр. София, район „Красна поляна“ с обща площ от 10 687 кв. м. Те са с отпаднала необходимост за Национална компания „Железопътна инфраструктура“, която до момента е управлявала имотите. В поземлените имоти няма обекти на железопътната инфраструктура, съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за железопътния транспорт. През тях не преминават действащи кабели и съоръжения на железопътната инфраструктура и същите нямат функционално и технологично значение за сигурността на железопътните превози. Имотите се предоставят на Министерството на младежта и спорта за изграждането на модерно съоръжение за организиране на големи спортни събития, които биха спомогнали за развитието на икономиката, туризма и имиджа на страната.
С друго решение на Министерския съвет се отчуждават имоти и части от имоти – частна собственост, за изграждане на обект „Модернизация на железопътната линия София – Драгоман, участък Разделен пост Петърч – Драгоман по проект „Модернизация на железопътната линия София – Драгоман, част от Трансевропейската железопътна мрежа“. Имотите се намират на територията на общините Божурище, Костинброд, Сливница и Драгоман в Софийска област. Средствата за обезщетяване на собствениците, респективно правоимащите лица на засегнатите имоти, са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Правителството одобри подписването на споразумение между България и САЩ за научно-технологично сътрудничество
Правителството одобри подписването на Споразумение за научно-технологично сътрудничество между Република България и Съединените американски щати (САЩ). Споразумението ще бъде подписано от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и посланика на САЩ в България Херо Мустафа и е за нов десетгодишен период.
Документът обхваща целите и дава нова перспектива за развитие на двустранното сътрудничество в науката със САЩ до 2030 г. с акцент върху сътрудничеството по двустранни проекти, финансирани от двете страни, мобилността на учени и обмена на данни и информация за целите на съвместни научни изследвания.
Предвидено е съвместните дейности между двете страни да се извършват под формата на координирани програми и съвместни изследователски проекти; съвместни научни семинари, конференции и симпозиуми; размяна на научна и технологична информация и документация при обмена на учени, специалисти и изследователи, обмен или взаимно ползване на съоръжения или материали и други форми на научно и технологично сътрудничество.
Разходите за изпълнение на Споразумението ще са за сметка на бюджета на Министерството на образованието и науката.
Одобрено е споразумение за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите членки на ЕС
Със свое решение правителството одобри Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите членки на Европейския съюз, подписано на 05.05.2020 г. в Брюксел, Белгия, и предложи на Народното събрание да го ратифицира със закон. Със Споразумението ще се прекратят голяма част от двустранните инвестиционни договори на нашата страна с държави членки на ЕС. В приложение към него има списък с договорите, които подлежат на прекратяване.
Европейската комисия провежда дългогодишна инициатива за прекратяването на двустранните инвестиционни договори, сключени между държавите членки на Европейския съюз. След постановяването на решението на Съда на Европейския съюз по делото Ахмеа (дело С-284/16, Ахмеа срещу Словашката република), държавите от ЕС, с посредничеството на Европейската комисия, засилиха обсъжданията за прекратяването на сключените помежду им двустранни инвестиционни договори, което доведе като резултат до сключването на това споразумение.
Министерският съвет одобри резултатите от неформалната видеоконференция на министрите за наука
Министерският съвет одобри доклада с резултатите от Съвета по конкурентоспособност на Европейския съюз, част „Научни изследвания“, който се проведе на 21 юли. В рамките на неформалната видеоконференция представителите на държавите членки на ЕС обсъдиха инициативите на Германското председателство, сред които бъдещето на Европейското научноизследователско пространство (ЕНП).
Според държавите членки са необходими допълнителни анализи по отношение на гъвкавостта и готовността за нови пандемии и кризи, като научните изследвания и иновации могат да имат водеща роля в тези процеси.
Българският заместник-министър на образованието и науката Карина Ангелиева заяви, че за изпълнение на целите за възстановяването от кризата трябва да се използва пълния потенциал на всички държави членки. Според Ангелиева връзките между Европейското научноизследователско пространство и Европейското пространство за висше образование са важни за Съюза, като в същото време е нужно да се обърне внимание на подобряването на рамковите условия за споделяне на знания и сътрудничество.
Определен е концесионер на морски плаж „Кабакум – Север 2“
„Булмедикс 2012“ ЕООД е определен за концесионер на морски плаж „Кабакум – Север 2“, община Варна, област Варна. Концесионерът се задължава за целия срок на договора за концесия от 20 г. да предоставя 1 бр. чадър на цена в размер до 2 лева с ДДС и 1 бр. шезлонг на цена в размер до 2 лева с ДДС в зоната за платени плажни принадлежности на морския плаж.
Концесионното възнаграждение за всяка календарна година от срока на концесията е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне на минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове и предложения от концесионера размер на роялти от 12,20 на сто. Годишното концесионно възнаграждение за първата година от срока на концесията е в размер на 22 051,47 лв. без ДДС.
Инвестициите, свързани с организация на спортно-развлекателни дейности на морския плаж за срока на концесията са в размер на 373 080 лв. с ДДС.
Одобрен е Отчет за състоянието и Годишен план за развитието и обновяването на информационните ресурси в администрацията
Правителството одобри Отчет за състоянието и Годишен план за развитието и обновяването на информационните ресурси в администрацията и на Единната електронна съобщителна мрежа. Документът, изготвен от Държавна агенция „Електронно управление“, очертава актуалното състояние на информационните ресурси в администрацията в периода 01.08.2019 до 31.07.2020 г., както и основните постижения и насоки в политиката за реализация на електронното управление в България.
Отчетът представя състоянието на наличните информационни ресурси, в администрациите, дефинирани в Закона за електронното управление. Планът за развитие на информационните ресурси в административните органи предвижда основно дейности, осигуряващи интегритет на е-управлението, с акцент върху високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи и създаване на цифрова администрация. Той има за цел да подпомогне целесъобразното планиране, внедряване, изграждане и развитие на информационните ресурси, като се отчитат приложими изисквания относно технически характеристики на информационните ресурси, техните функционални възможности и финансовата им обезпеченост.
В отчетния документ е обърнато внимание на някои слабости в състоянието на информационните ресурси и работата на администрацията с тях, които се проявиха в резултат на бързите технологични промени след наложените мерки и ограничения във връзка с пандемията от COVID-19 и преминаване към работа в цифрова среда. Липсата на подготвени кадри в държавната администрация в областта на електронното управление и ИКТ е критична слабост, което ограничава ефективното изпълнение на стратегическите цели на електронното управление. Като част от необходимите стъпки за преодоляване на тези слабости се препоръчва изграждане и надграждане на сигурна цифрова инфраструктура, ускоряване на развитието на цифрово управление и изграждане на необходимите цифрови умения в администрацията.
През следващите години усилията трябва да се насочат към ефективното използване на хоризонталните системи и споделените ресурси на е-управлението, повишаване нивото на мрежовата и информационната сигурност чрез стриктно прилагане на изискванията на законодателството и нормативната уредба.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет
Правителството прие постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2020 г. Средствата в размер на 103 000 лв. са за произвеждането на нови избори за кметове на кметства Карагеоргиево, Водно и Тенево в общините Айтос, Дулово и Тунджа. Средствата за общините по подготовката и произвеждането на изборите, в т. ч. за възнагражденията и осигурителните вноски върху тях на членовете на общинските и на секционните избирателни комисии, се предоставят по бюджетите на общините чрез трансфер от бюджета на Министерския съвет за 2020 г., респективно бюджетите на областните администрации Бургас, Силистра и Ямбол, в рамките на одобрените с постановлението разходи.
С друго правителствено постановление се отпускат допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2020 г. в размер на 518 661 лв. Средствата ще бъдат отразени по бюджетна програма „Убежище и бежанци“, с цел осигуряване на средства за повишение на разходите по показател „Персонал“ на Държавна агенция за бежанците. Повишаването на възнагражденията и полагащите се осигурителни плащания за сметка на работодателя са част от одобрените от правителството нови социално-икономически мерки във връзка с предотвратяване на разпространението и/или ограничаване на последиците от COVID-19. Средствата за изпълнението на проекта на акт се осигуряват за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2020 г.
Правителството одобри промени в бюджета на МОН за 2020 година
Министерският съвет одобри промени в разходите по области по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2020 г. С промените от 1 август 2020 г. ще бъдат увеличени разходите за персонал на регионалните управления по образованието за 2020 г. с 878 900 лв. Със средствата ще бъдат повишени доходите на работещите в РУО с 15 %. Общата численост на служителите в 28-те регионални управления на образованието е 612 души.
С решението се цели привличане и оставане на служители, които имат пряко отношение към организацията и контрола на учебния процес в условията на епидемичната криза, както и повишаване на мотивацията им.
След въвеждането на извънредната епидемиологична обстановка в страната служителите от РУО организират, координират и подпомагат обучението на учениците от разстояние в електронна среда, както и контролират дейността на училищата и на детските градини. Друга тяхна задача е да си сътрудничат, с местните власти при контрола на спазването на противоепидемичните мерки след отварянето на детските градини през май 2020 г. и тяхното безопасно функциониране.
Също така служителите на РУО организираха безопасното присъствено провеждане на външното оценяване след седми клас и държавните зрелостни изпити след дванадесети клас в условията на пандемия.
Предстояща задача пред регионалните управления на образованието е създаване на условия за нормално започване на новата учебната година при спазването на указанията на здравните власти за предпазване на децата, учениците и персонала в институциите от епидемията от коронавирус.
Допълнителни 60 млн. лв. се осигуряват по проекта за подкрепа на медиците на първа линия в борбата с COVID-19, финансиран по ОПРЧР
Допълнителни 60 млн. лв. ще бъдат насочени към процедурата “Защита на населението от заплахи за общественото здраве, причинени от пандемични кризи”, в рамките на която се осигурява подкрепа, защита и допълнителни възнаграждения за медицинските лица, които са на първа линия в борбата с COVID-19 и са най-застрашени от заразяване. Бенефициент по проекта е Министерството на здравеопазването. Финансирането на процедурата е по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 (ОПРЧР) на Министерството на труда и социалната политика.
На днешното си заседание правителството даде съгласие Управляващият орган на ОПРЧР да наддоговори с 60 млн. лв. бюджета на Приоритетна ос 1 на оперативната програма – „Подобряване на достъпа до заетост и качеството на работните места“ и да сключи анекс към договора по проекта с Министерството на здравеопазването за осигуряване на допълнително финансиране в същия размер.
Осигуряването на допълнителния ресурс се налага, тъй като с настъпването на есента се очаква увеличаване на заболеваемостта и влошаване на епидемичната обстановка в страната. Това ще наложи пълна мобилизация на персонала на здравната система, който трябва да работи системно и ефективно при по-голямо натоварване и стрес, за да успее да осигури надежден отговор на предизвикателствата на пандемията. Отпускането на допълнителна финансова помощ по процедурата е от национално значение, тъй като опазване на здравето на медиците е от ключово значение за недопускане на заразяване на населението като цяло, както и по отношение на възможностите за предоставяне на лекарска и болнична помощ на вече заразените лица.
Правителството одобри проект на нов Закон за виното и спиртните напитки
Правителството одобри проект на нов Закон за виното и спиртните напитки, изготвен съвместно от Министерство на земеделието, храните и горите и Министерство на икономиката. Промяната му е свързана с необходимостта от изпълнение на препоръки от страна Европейската комисия (ЕК) по отношение на конкретни разпоредби, които водят до разминавания между действащото право на ЕС и прилагания закон в момента у нас.
Ще се регулират по нов начин обществените отношения, свързани с условията и реда за производство, преработка, търговия и контрол на гроздето за вино и спиртни напитки, както и управлението и контрола на лозаро-винарския потенциал.
Включени са разпоредби, съгласно които продуктите от лозаро-винарския сектор, следва да се произвеждат по правила за енологичните практики и ограничения. Етикетирането на продуктите ще бъде съобразено с промените в действащата в областта европейска правна рамка. Целта е да се гарантира общественото здраве и очакванията на потребителите по отношение на качеството и производствените методи.
Законът регулира статута на лицата, които произвеждат и предлагат винено грозде и лозаро-винарски продукти, както и плодови вина и оцет.
С проекта на новия нормативен акт ще се предотвратяват нелоялни практики, за да се постигне прозрачност и конкуренция на пазара при производството на спиртни и винени напитки. Установяват се специфични определения и изисквания за ракия, мастика, и дестилатите за тяхното производство. Тези определения подчертават традиционния характер на българските напитки и по-специално на ракията. Разписани са правила за производство на спиртни напитки с географско указание.
Приета е промяна в Наредбата за медицинската експертиза
Министерският съвет прие Постановление за допълнение на Наредбата за медицинската експертиза. С промяната на наредбата се цели да се преодолее нормативната празнота след съдебната отмяна на т. III от Методиката за прилагане на отправните точки на оценка на трайно намалената работоспособност (вид и степен на увреждане) в проценти към Наредбата за медицинската експертиза.
Ще се създаде възможност за пълноценна работа на ТЕЛК и НЕЛК при осъществяване на медицинската експертиза на лицата, заявили необходимостта от такава, ще се осигури обективност и равнопоставеност при оценяването на ТНР/ВСУ по отношение на всички заинтересовани лица. Ще се гарантира справедливост при осъществяване на медицинската експертиза, като се разграничат по-леките случаи, при които лицето има две или повече увреждания, от които само за едно от тях в отправните точки за оценка е определен процент – 50 или над 50 на сто от случаите, при които са налице две или повече увреждания, но най-малко две от тях са с определен процент ТНР/ВСУ – 50 или над 50 на сто.
Освен това няма да се допусне ощетяване на заинтересованите от освидетелстването/преосвидетелстването лица, от гледна точка на последващата социална експертиза и полагащите се във връзка с нея социални придобивки.
Наредба регламентира свързването на имотния регистър, кадастъра и редица информационни системи
Министерството на правосъдието и Министерството на регионалното развитие и благоустройството предлагат да бъде приета наредба, която да регламентира достъпа до данните в имотния регистър, кадастъра и редица други информационни системи.
Сред основните нововъведения в правния режим, които се предлагат, е подробното уреждане на изискванията и взаимоотношенията при поддържане на вече създадените информационни системи на кадастъра и на имотния регистър в трите им основни компонента: администриране на процесите на експлоатацията и поддържането на самите системи; поддържане на данните в актуален и достоверен вид; и техническото поддържане на системите и на включените в тях компоненти.
Предвижда се подробна правна уредба за използването на информационните системи, както и правила за въвеждане и актуализиране на данните и за предоставяне на справки и на услуги от информационните системи.
Уреден е прекият, включително отдалечен достъп до данните в информационните системи.
Регламентирани са правилата за обмен на данни с други информационни системи: Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), Единния държавен регистър на стопанските субекти в Република България (БУЛСТАТ), Регистъра на населението – Национална база данни „Население“, търговския регистър и регистрите на държавните и общинските имоти, както и със специализираните информационни системи по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗКИР.
Разширяват се електронните услуги, изпълнявани чрез информационните системи на кадастъра и на имотния регистър, и се създават предпоставки за повишаване на тяхната електронизация.
По този начин ще се постигне облекчаване на административната тежест за бизнеса и гражданите чрез съществено елиминиране на процесите, изискващи лично присъствие.
Приети са промени в Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация
Министерският съвет прие промени в Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация (ППЗЗКИ).
Правилникът се привежда в съответствие с влезли в сила изменения на Закона за защита на класифицираната информация и приети подзаконови нормативни актове по неговото прилагане в периода 2017-2020 г. и необходимостта от синхронизирането и усъвършенстването на уредбата, включително намаляването на административната тежест за гражданите.
Изменението и допълнението на ППЗЗКИ е адекватен отговор на все по- бързо развиващите се рискове и заплахи за сигурността на класифицираната информация и особено в областта на комуникационните и информационни технологии. Резултатите от анализа на практическото прилагане на действащите норми изискват предприемане на навременни регулаторни изменения. Това осигурява възможност за прилагане на конкретни и съответни на рисковете и заплахите практически мерки за защита на класифицираната информация. Предложените изменения и допълнения синхронизират и усъвършенстват уредбата в областта на защитата на класифицираната информация.
С Постановлението се намалява административната тежест за лицата, спрямо които ще се извършва процедура по проучване за надеждност за достъп до класифицирана информация, чрез отпадане на изискванията за нотариална заверка на декларацията по чл. 74, ал. 2, т. 1 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, за представяне на служебна бележка от Националната следствена служба, удостоверяваща липсата на образувани предварителни производства за извършени умишлени престъпления от общ характер и за свидетелство за съдимост, удостоверяващо обстоятелства, касаещи осъждания за умишлени престъпления от общ характер, независимо от реабилитацията.
ББР ще участва в инициативата „Три морета“
Правителството прие Решение за одобряване участието и определяне на представители на „Българската банка за развитие“ АД в Инвестиционния фонд към Инициатива „Три морета“.
Инициативата „Три морета“ е политически проект на равнище държавни глави на 12 държави-членки на ЕС: Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чешката република. Тя се развива като прагматична платформа за регионално сътрудничество с основен фокус развитие на сътрудничеството в търговско-икономическата област, задълбочаване на интеграцията на страните от региона между Балтийско, Адриатическо и Черно море и създаване на по-голяма свързаност между тях по линията Север-Юг в областта на енергетиката, транспорта, комуникациите, информационните технологии, бизнеса.
Дейността на фонда е в допълнение към вече съществуващите фондове по линия на ЕС и е насочена към финансиране на проекти, свързани с инфраструктурата на транспорта, енергетиката, цифровите технологии и пр., с оглед компенсиране на разликите в развитието на отделните региони на Европейския съюз. Оценката за необходимите за региона на Инициативата „Три морета“ инвестиции в областта за транспортната инфраструктура до 2030 г. е 290 млрд. евро, за енергетиката 87 млрд. и за дигитална инфраструктура 130 млрд. евро.
Фондът на „Три морета“ ще бъде пазарно ориентиран по отношение на финансираните проекти — ще се финансират само проекти, които имат възвращаемост, и то съизмерима с възвращаемост от интерес за частни инвеститори. Очаква се Фондът да даде приоритет на проектите на основните спонсори. Грантове могат да бъдат включени в структурата на проектите, където е необходимо, или в случай, че проектът не е изцяло банкируем.
Участието на „Българската банка за развитие“ АД в Инвестиционния фонд е свързано с декларация за задължение за минимална вноска на стойност от 20 000 000 евро, която сума да бъде осигурена от собствени средства на „Българска банка за развитие“ АД.
С друго правителствено решение вицепремиерът Екатерина Захариева е определена за Национален координатор от българска страна на Инициативата „Три морета“. Правата и задълженията на Националния координатор включват да ръководи и координира работата на Междуведомствената работна група; да осъществява на връзки и взаимодействие с Националните координатори на държавите-членки на Инициативата, както и с други държави и международни организации; да определи посланик със специални поръчения в МВнР по Инициативата, който да подпомага работата на Националния координатор; да осигурява взаимодействие с компетентни министерства и други институции, както и с неправителствени организации, с цел формиране на политиките и участието на България в различни формати на Инициативата.
Одобрен е проект на Закон за допълнение на Закона за бюджета на НЗОК
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г.
Законопроектът дава правна възможност за заплащане на отчетени от изпълнителите на болнична медицинска помощ и незаплатени дейности в болничната медицинска помощ за 2015 и 2016 г., в рамките на финансовите параметри на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г.
Тази възможност ще се осъществи при наличие на неусвоени средства за здравноосигурителни плащания за болнична помощ в размер на до 75 млн. лв.
С друго правителствено постановление е одобрен допълнителен трансфер по бюджета на Национална здравноосигурителна каса за 2020 г. в размер на 1 874 000 лв. за увеличаване възнагражденията на персонала на Националната здравноосигурителна каса, който е натоварен с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19.
Правителството одобри допълнителни 56,6 млн. лв. по бюджета на ДФЗ за подобряване на ликвидността на земеделски стопани
Правителството одобри допълнителни разходи в размер на 56,6 млн. лв. по бюджета на Държавен фонд „Земеделие” за 2020 г. Средствата се отпускат за подобряване на ликвидността на земеделски стопани, отглеждащи едри и дребни преживни животни и картофопроизводители. С тях те ще могат да погасят отсрочените си кредити, предоставени от ДФЗ. Помощта е по Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката, в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19. Съобразно разпоредбите, сумата за един бенефициер не може да надвишава 100 000 евро. Финансова подкрепа ще позволи на стопаните да продължат земеделската си дейност и да не търпят загуба на доход.
Правителството одобри допълнителни средства за увеличаване възнагражденията на служителите на НОИ, ангажирани с овладяване последствията от COVID-19
Министерският съвет прие постановление за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) в размер на 5 503 000 лв. Средствата ще се използват за увеличаване с до 30 на сто на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите на НОИ, ангажирани с дейности за превенция разпространението на коронавирус COVID-19 и ограничаване на последствията от пандемията.
Постановлението се приема в изпълнение на новите социално-икономически мерки на правителството в отговор на епидемичната криза. По-високите основни заплати влизат в сила от 1 август 2020 г. С допълнителния трансфер ще се покрият разходите за тяхното изплащане и за задължителните осигурителни вноски за сметка на работодателя до 31 декември 2020 г.
Минималното обезщетение за безработица се увеличава с над 30%
Минималният дневен размер на обезщетението за безработица ще се повиши от 9 на 12 лв. от 1 октомври 2020 г., което прави ръст от 33%. Увеличението ще се отрази благоприятно на между 30 000 и 33 000 безработни средно на месец в периода от 1 октомври до 31 декември. Това предвиждат промени в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, които бяха одобрени от правителството.
Паралелно с нарастването на минималния размер на обезщетението за безработица, от 1 октомври срокът за получаването му ще се удължи от 4 на 7 месеца. Промяната ще важи за обезщетенията, отпуснати след 30 септември, както и за отпуснатите по-рано, чийто срок не е изтекъл към 1 октомври. Новата разпоредба ще се отрази положително на между 13 000 и 15 000 души средно на месец в периода от 1 октомври до 31 декември.
Двете мерки са част от пакета социално-икономически мерки на правителството във връзка с възникналата ситуация поради разпространението на COVID-19, чрез които се цели осигуряване на подкрепа на безработните лица в условията на пандемия. За тяхното изпълнение ще е необходим допълнителен разход в размер на 14 млн. лв. за 2020 г.
Отпускат се допълнителни средства за персонал по бюджета на Националния статистически институт
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи за персонал по бюджета на Националния статистически институт (НСИ) за 2020 година. Те са част от одобрените от правителството нови социално- икономически мерки в отговор на епидемичната криза за администрации, натоварени с извършване на дейности в условията на пандемия и последствия от COVID-19, включително за служители на първа линия, чиито задължения включват обслужване и контрол „на терен“.
Основна задача на над 500 души, работещи в Териториалните статистически бюра, е събирането и обработването на статистическа информация. Служителите са длъжни, в съответствие с изискванията на европейското законодателство в определените срокове да осъществяват анкетните изследвания, независимо от ограниченията, които се налагат от епидемичната обстановка. Провеждането на анкети и интервюта в условията на COVID-19 предполага постоянен контакт с външни лица, като по време на епидемията мерките, които могат да се приложат от други работодатели и администрации, а именно работа от вкъщи, тук са неприложими.
Повишаването на възнагражденията и полагащите се осигурителни плащания за сметка на работодателя са част от одобрените от правителството нови социално-икономически мерки във връзка с предотвратяване на разпространението и/или ограничаване на последиците от COVID-19.
Одобрена е българската позиция за видеоконференцията на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в неформална ad hoc видеоконференция на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“, която ще се проведе на 4 септември.
В рамките на срещата министрите ще обсъдят необходимостта от координиран подход на държавите членки към изискванията за карантина и тестване, както и представянето на актуална информация за снабдяването с ваксини за COVID-19.
България ще заяви принципна подкрепа за разработване на документ за управление на зоните с активно разпространение на коронавируса. Подобен документ би позволил адаптиране на възможностите на ЕС за адекватен отговор и подготвеност при евентуална втора вълна на разпространение на вируса. Полезно би било да се оцени ефектът на действащите към момента препоръки и мерки на европейско ниво, като в този смисъл България счита, че следва да се обмисли идеята за създаването на т.нар. медицински щит, който да представлява своеобразен план за действие в рамките на ЕС.
По отношение на снабдяването с ваксини за COVID-19, България счита, че настоящата ситуация предполага не само осигуряването на ваксина, но и гаранции за опазване здравето на населението на държавите членки.
