На днешния ден преди 32 години в 01.23 часа става най-голямата ядрена авария в света. Това се случва в 4-ти блок на АЕЦ Чернобил в Украйна. Инцидентът предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в днешните Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а стотици са евакуирани от родните си места.
Според доклад на ООН за 1995 г. броят на пряко и косвено пострадалите от аварията в Чернобилската АЕЦ е 9 милиона души.
Над 600 000 запасняци, военни, и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички рискови проблеми (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 километровата зона, ограничаването на риска радиацията да бъде разпространена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца. От тях около 25 000 са починали под 40 година възраст, а 200 000 са обявени за инвалиди.
Ново защитно съоръжение бе монтирано през 2016 година над стария саркофаг, с който е покрит разрушеният през 1986 г. четвърти реактор от Чернобилската АЕЦ. Този предпазен щит над авариралия реактор на Чернобилската АЕЦ е колосален проект, средства за който бяха осигурени от международната общност. Очаква се той да гарантира сигурността на обекта в близките 100 години.
Куполът представлява метален скелет с тегло 25 000 тона (36 000 тона с допълнителното оборудване), 108 метра висок и с дължина 162 метра.
Освен това куполът има специални конструкции, които ще улеснят бъдещите операции за разглобяване на стария съветски саркофаг над реактор номер 4 и обработката на радиоактивни отпадъци.
Към днешна дата Чернобил се е превърнал в рай за дивите животни, а природата в отцепената зона процъфтява, превръщайки се в същински природен резерват.
Забележителният обрат в района кара учените да смятат, че радиационното замърсяване не пречи на дивия свят да процъфтява. Явно за природата влиянието на човека е много по-вредно от радиацията.
Днес се наблюдава изобилие от различни видове елени, лосове и диви прасета, като броят им е приблизително същият като в 4 незасегнати от радиация природни резервата в района.
Популацията на вълци в отцепената зона на Чернобил е 7 пъти по-висока спрямо тази в природните резервати в региона, показват още данните на проучването.
Шведски учени обявиха през есента на 2017 година, че по време на аварията на Чернобилската АЕЦ е имало слаб ядрен взрив, съобщи Лентата ру.
Специалисти са анализирали състава на изотопи на ксенон в модел, взет от Череповската фабрика с втечнен въздух и моделирана с метеорологични условия за разпространение на продукти от ядрена реакция. Статията на изследователите е публикувана в журнал Nuclear Technology.
Очевидци потвърждават, че четвърти енергоблок на АЕЦ е бил разрушен от два взрива като вторият, изключително мощен, е станал секунди след първия.
Смята се, че аварийната ситуация е станала заради авария на тръба в системата на охлаждане, причинени от бързото изпаряване на водата. След това водата или парата са започнали да реагират с циркония в горивните елементи, което довело до образуване на повече количество водород и последвалия взрив.
Учените предполагат, че по време на планирано спиране на реактора е възникнал проблем в системата на управление на ядрената реакция, в резултат на което активната зона значително е увеличила количеството термични неутрони. Локалният ядрен взрив е довел до мощно освобождаване на продукти на делението, които са изработили защитна обвивка в горната част на канала на реактора, избили са капака и са отишли в атмосферата.
В подкрепа на тази хипотеза се казва, че дни след катастрофата учените от радиевия институт на името на Хлопин са открили радиоактивни изотопи на ксенона в отделението та благородните газове, получени на Череповската фабрика, където произвежда течен азот и кислород. Средното съотношение на активността 133Хе/133 mXe се равнява на 44,5± 5,5.
Това, по мнението на шведските изследователи, обяснява факта, че над територията на Череповец е имало облак от продукти на ядрения взрив с мощност 75 тона в тротилов еквивалент, причинен от Чернобилската АЕЦ.
За съжаление, ядреният взрив засегна и нашата страна.
Облакът от Чернобил достига България точно на 1 май. От 30 април до 2 май 1986 година радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията.
Българите обаче остават в пълно неведение за убийствения радиационен дъжд, с които частиците се отлагат в почвата, се оказват високите части на Средните и Източните Родопи. Според специалисти по-ниски дози радиация са получили жителите на София, Перник, Русе, Силистра. Още по-малко е облъчването в Бургас, Плевен и Велико Търново, а най-ниско е във Враца.
Показателно за мълчанието на покойния държавен глава Тодор Живков по този случай е разказът за случилото се на тогавашния зам.-председател на Министерски съвет Григор Стоичков, който е председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствия и аварии. Той не само потвърждава липсата на реакция от страна на първия партиен и държавен ръководител, но и високомерното поведение на съветските власти, спестило информация за аварията на правителствено ниво.
„За аварията в Чернобилската АЕЦ Министерски съвет не е получил официално съобщение от съветска страна, нито от съветското ръководство, както и от ЦК на БКП и лично от Тодор Живков. Първото кратко неофициално съобщение за аварията ние получихме на 29 април 1986 г.“, свидетелства Стоичков.
Източници: vesti.bg, wikipedia.org, news.bg, dnes.dir.bg
На снимката: Сграда в призрачния град Припят, Чернобил. Градът е бил построен в началото на 1970-те години, за да обслужва електроцентралата. Населението му тогава е близо 50 000 души, което е изцяло евакуирано след Чернобилската авария. Намира се на 3 км до АЕЦ „Чернобил”.
Снимка: Pixabay.com
